Мартин Трантеев- Председател на Българската асоциация по спелеология:

ПЕЩЕРИТЕ СА МЕСТА ЗА НАСЛАДА, ОТМОРА И ТУРИЗЪМ

Пещерите са места за наслада, отмора и туризъм.Така ги определи председателят на Българската асоциация по спелеология Мартин Трантеев. Той изнесе лекция за пещерите и пещерното дело пред районните инспектори по образование в столична община.

Лекцията бе част от обучението на инспекторите по съвместната програма на БТС и Столична община за стимулиране на туризма в училище.
Трантеев разказа за участието си с български пещерняци преди две години в поредната украинско- българска експедиция в най-дългата пещера в Европа и втора в света „Оптимистическа”, дълга 240 км:
„Там, дълбоко в подземния лагер трети ден вървеше изпълнението на обичайните задачи-топографиране на галериите в този най-отдалечен район на пещерата, благоустрояване на лагера, изграждане на водоснабдителна систева и пр. Българската група и част от украинските колеги имахме задача да разчистим пръстта в края на една от галериите, за която се предполагаше, че продължава. На третия ден, навръх Великден, щастието ни се усмихна. Бяхме прокопали едва 8 метра, когато попаднахме на продължение. Продължение на галерията, която по-късно се оказа нов и при това невероятно красив район от пещерата с обща дължина 6,5 км. По мнението на украинските ни приятели-това бе най- красивата част от пещера в подземния свет на Украйна. По късно, по време на почивка в подземния лагер, Симеон, един от българските пещерняци каза:... чувствам се така, както Христофор Колумб, когато е зърнал бреговете на новия континент . И беше прав – подземния свят на пещерите са един своеобразен континент.”
Мартин Трантеев уточни, че карста- скалите, в които се образуват пещерите, представлява 23 % от територията на България. За 80 години от създаването на Първото българско пещерно дружество и за 53 години от съвременното организирано пещерно дело в страната ни са открити и проучени над 6000 пещери. 78 от тях са дълги над 1 км, като една трета са над 3 км. Най - дълга е пещерата Духлата – 18 км, най-дълбоката е Райчова дупка 387 м в Троянския балкан. Пещерите ни са и много разнообразни- в североизточната част – по черноморския бряг са се образували морски пещери, по билото на Пирин и Родопите те са в мрамори, по Старопланинското било в твърди варовици.В Източните Родопи има лавови пещери, а около Твърдица те са псевдопещери – в гранитни скали. Спелеологът подчерта, че въпреки големият брой на пещерите у нас, благоустроените за посещение от обикновени туристи и граждани са само 9, но те са достътъчни, за да задоволят нуждите на обществото. В лекцията си Мартин Трантеев се спря и на карстовите области и пещерите, които се намират в тях. Дунавската равнина е най-обширния, предимно равнинно-хълмист карст. Старопланинският карстов район е характерен с типичните повърхностни и подземни форми и е изключително богат на разнообразни- хоризонтални и пропастни пещери- над 2000, уточни той. Специално внимание отдели и на опазването на пещерите. „В своя стремеж за откриване и познаване човекът уврежда създаденото от природата. Не малка част от унищожението им е непреднамерено. Без необходимите познания човекът замърсява подземните води с химически вещества, недотам съвестни хора унищожават карстовите образования, а много от входовете са превърнати в боклукчийски ями. Нашата задача е да информираме обществото и да изискваме от държавата енергична намеса. Тъй като пещерите и екологията са неразривно свързани- 40 % от населението на България пие карстови води, а те не само протичат през пещерите без да са филтрират под земята. Заедно с неразградимите отпадъци на съвременното общество, предизвикват огромен проблем за чистота на подземния свят, каза известния пещерняк. В заключение той призова педагозите да предадат на учащите се любов и уважение към природата, стремеж към познание и отговорността да опазим ненарушена подземната красота.