Страната ни през погледа на чуждестранни доброволци

Българският туристически съюз подкрепи вторият проект на AIESEC „Виж красивата България”2. AIESEC е международна студентска организация с 60 г. история, управлявана от младежи за младежи.
Основна цел на проекта е развитие на туристическата платформа на България и представянето на страната ни като атрактивна дестинация в международен мащаб. Това бе постигнато с помощта на стажанти–доброволци от различни страни, които пътуваха из България, посещавайки малко известни дестинации, разположени в близост до големите ни областни центрове. Тяхна задача бе да изготвят фото и видео материали и статии, чрез които да отразят впечатленията си от посетените места. В края на всяка седмица доброволците публикуваха в сайта на проекта статии, снимки на дестинациите и информация за тях. Снимките им бяха представени на открити изложби, организирани на централни места в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново с подкрепата на общините. За повече информация вижте сайта на проекта http://www.sbb.aiesec-unwe.net
 

Българският туристически съюз допринесе за изпълнение на идеята като осигури достъп до базите си и използването им при облекчени условия, а също така даде предложения и насоки за посещението на атрактивни и красиви кътчета от Родината, в т.ч. на обекти от движението „Опознай България” 100 НТО. Взаимната договореност включваше и отразяване впечатленията на доброволците на страниците на в.”Ехо” и сайта на БТС.
Ето и някои от тях:

Трейси Сю Ки Йип:
Имате много места и култури, в които да се влюбиш
„Когато пътуваш, запомни, че чуждата страна не е създадена, за да те накара да се чувстваш комфортно. Създадена е да накара собственият й народ да се чувства комфортно.”
Клифтън Фадиман (американски писател)
Очарованието на една страна не се крие в туристическата й фасада, то е отразено в начина на живот на хората. Благодарение на отвореността на българите, аз успях да се впиша в местния живот още от самото начало.
Аз съм най-типичният вид „чужденец”, с азиатско лице и незнаещ български. Но за приветливите българи не съществува такова нещо като „културна бариера”. В Аспарухово, тихо, китно селце, притежаващо божествено езеро и разположено във варненския регион, аз бях посрещната с много ентусиазъм от местно семейство. С традиционната българска музика, храна, както и гордостта на домакина – домашната му ракия – аз се насладих на една изключително приятна вечер и дори научих някой разговорни фрази като „малко по малко”. За отрицателно време се влюбих в това място. Въпреки че не е нашумял туристически обект в България, хората там посрещат посетители с огромно доброжелателство. Все още помня как се разхождах с традиционно облечения овчар и бях поздравена с „добър ден” по пътя ми към дома, сякаш бях живяла там от много време. Хората никога не ме погледнаха странно. В Бургас нашият екип получи същото гостоприемство от тамошните жители. Един господин доброволно ни закара с колата си на разходка в Дебелт и ни почерпи с вечеря в крайморски ресторант. Почувствахме се много зле, защото нямахме с какво да му се отплатим. Той просто каза с усмивка „Не се притеснявайте и аз съм бил студент.” Колко грижлив е този господин!
Българите са жизнерадостна и щедра нация. Без значение откъде си, те винаги са готови да споделят живота си с хора, дори с такива, които срещат за първи път. По време на нашето пътуване имаше безброй случаи, в които местни хора ни канеха на вечеря и доброволно ни закарваха до дестинациите ни. Това, което усетих, е колко много те обичат държавата си и искат да я споделят! Вярно че в България има много места и култури, в които да се влюбиш. Например, в Елена имаше много ценни исторически паметници – къщи, свидетели на Освобождението, Дебелт имаше огромни разкопки, а Дългодол имаше ценни природни залежи. За изкуството, традиционните и религиозни произведения, разбира се, са ценни, а модерните творци без съмнение са на международно ниво. Има и изумително вкусни простовати храни като баница и кебапче. Има прекалено много привлекателност в България, заслужаваща да се спомене. В много нечувани градове, хората се стараят да запазят местата и културите и да ги споделят безкористно с останалите.
Искреното гостоприемство може да се открие само у хора, които обичат своята държава и се радват на живота си. В България, никой не чувства нуждата да се отнася с теб, като с турист, хората просто те карат да се чувстваш у дома.
(Трейси е родена и е израснала в Хонг Конг. В момента следва бакалавърска степен по Изкуства в Китайския университет. Нейните интереси включват журналистика, проза, култура и изкуство. Тя е ентусиаст – пътешественик и най-много е била впечатлена от Тибет. Бъдейки заинтригувана от пътуването, писането и фотографирането, включени във „Виж красивата България 2”, тя не се поколебава да замине за България. Очаквала е да изследва богатата Българска култура и красивата природа. След пътуването, тя остава очарована и от живота, хората и проекта „Виж красивата България 2”
Още от Трейси:
„Това е едно от най-хубавите ми преживявания!” казах на Поли. Не става въпрос само за чудните места, които посетихме, но и за факта, че получих много като знание и вдъхновение. Бъдейки единствената от азиатски произход в екипа и знаейки малко за европейският контекст, в началото се чувствах малко отдалечена. Впоследствие бях вдъхновена от отворената и жизнерадостна българска нация, аз осъзнах, че културните различия не трябва да са бариера, а шанс да се разберем един-друг. Друго на ръка е, че останалите хора от екипа имаха изключително разнообразни характери. Много е интересно да се разбираш с всеки един от тях.
Отправям сърдечни благодарности към целият екип, организирал проекта. Това е проект, пълен с енергия и приключения. Виждам как тукашните студенти са мотивирани да покажат красивите непопулярни места в България. От друга страна, почти незабележими приятелства се изграждат между представителите на различни страни, което ще е най-ценният спомен за мен. Това е едно от онези пътувания, които се случват веднъж в живота ти, но те карат да искаш да опиташ още.
Превод: Стилиян Живков
....................
Барбора Бурианкова, Словакия:
Богати на живи традиции
Моят дом е малка държава в сърцето на Европа – Словакия. От 23- те ми години съзнателен живот, прекарах една като ученичка на разменни начала в Щатите и един семестър във Франция. В момента следвам магистратура Маркетинг във Виенския университет в Австрия. Заради любовта ми към пътуването и изследването на нови и непознати места и култури, аз се записах за участие в проекта „Виж красивата България”.
Любимата ми част от откриването на нови култури е научаването на различните обичаи. България е страна, богата на традиции, и е просто изумително да видиш, че повечето от тях са живи дори днес. Като цяло, това не се среща в много държави. Хората в Словакия знаят за обичаите, почитани от техните прадеди, но те рядко се спазват в наше време.
Най-интересен за мен и може би най-типичен за България е кукерският ритуал, за който научих, че се провежда в началото на пролетта. Струва ми се, че българите са много суеверен народ, тъй като има много практики, чиято цел е да осигурят здраве и благоденствие и, какъвто е случаят с кукерите, да плашат злите духове. Едно от традиционните неща, които правим в моята страна, за да си осигурим здраве, е изяждането на скилидка чесън като част от Коледната вечеря. Друг български обичаи, които намерих за интересен е този на Йордановден. Не е просто хора, плуващи в студена вода, както е в много други държави, тук той има и цел: да си първият, хванал кръста, хвърлен от попа, за да бъдеш благословен със здраве. За съжаление, не успях да видя нито едно от тези неща със собствените си очи. Въпреки това, имаше един ритуал, които успях да изпълня по време на пътуването ни из България. Бяхме на път да прекрачим прага на къщата, в която бяхме отседнали в Брацигово, когато домакинката ни каза да спрем. Взе буркан, пълен с вода и плисна водата на паважа пред нас. В началото не схванах за какво става въпрос, но после ми обясниха, че изливането на вода преди да тръгнеш на път означава късмет. Предполагам, че свърши работа.
Трябва да призная, че преди да дойда тук, знаех България просто като държавата в Източна Европа, която ползва кирилица. Оказа се, че е много повече от това! Тя има богата история, която може да бъде открита посредством множеството останали руини, както и в красивата природа от запад до по-туристически насочения изток. Традиционните български ястия и питиета са нещо, което си струва човек да опита, тъй като са изключително вкусни и допринасят за опознаването на културата.
Чувствам се късметлийка, че имах възможността да работя по проект като този, опознавайки България със собствените си очи и крака и да открия държавата на кукерите, лютеницата и шофьорите, достойни за Формула 1. Изследването на разнообразните обичаи ме накара да осъзная колко важни са традициите в дефинирането на културата на държавата и още повече, колко жизненоважно е тяхното опазване, защото те се причините държавите да се отличават една от друга.
 

Превод: Стилиян Живков
.....................................

Анна Виеруцка, Полша:
Планинарството - най-добрият начин да опознаеш страната
Тази година завърших следването си в Инженерна математика. В момента следвам магистратура Финансова математика в Гданския технически университет. Подадох заявлението си за участие в проекта, заради страстта ми към пътуването и изследването на непознати места. Избрах България, защото всичко, което знаех за страната, бяха популярни истории за Златни пясъци и се надявах да открия още невероятни места.
Четириседмичното пътуване из България ме кара да кажа, че нейният пейзаж провокира спонтанна благодарност към Създателя. Той е изумително разнообразен – ниски, средни и високи планини, хълмове и плата, низини и равнини, клисури и проходи, долини и ливади, заливи и плажове. Пътуването бе съпроводено от много слънчеви дни, които бяха перфектни за киснене на плажа и също така изключително подходящи за катерене по планинските пътеки.
Българското Черноморие е високо и живописно. Дърветата, спускащи се чак от Балкана, овощните градини и всичката останала растителност правят района чудно зелен. По цялата крайбрежна ивица се разполагат пясъчните плажове и морето е чисто и плитко. С това тя наистина заслужава да я наричат „Българската Ривиера”.
Забелязах че магията на Черноморието е основната притегателна сила за туристите, но за мен планинарството е най-добрият начин да опознаеш страната – природата и всичките скрити съкровища на България.
Тя е прекрасна страна за любителите на планинският туризъм в пешеходният му вариант. Бъдейки в планините, аз се възползвах от пътеките, които изискваха добра физическа подготовка и опит. Направи ми впечатление, че самите пътеки не са много ясно обозначени и липсват добри карти на маршрутите, но искрено се надявам това да се промени в бъдеще. Но като оставим това настрана, видях красиви водопади, каменни гори, езера, простиращи се между планините, прекрасни ливади, на които пасяха овце.
В заключение мога да кажа, че постигнах своята цел. Този проект ми позволи да променя въображаемият образ, който си бях изградила за България. Открих много красиви места, изваяни от природата, които със сигурност искам да видя поне още един път. Сработването със студенти от други държави ми помогна да разширя мирогледа си и да развия своята креативност. Най-важният извод за мен е, че не трябва да се ограничаваш с историите за дадено място или държава, трябва да ги приемаш като предизвикателство и да се опиташ сам, със собствени усилия, да откриеш красотата и’ на места, където другите не са се сетили да погледнат.

Превод: Стилиян Живков
..............................................
Агнешка Якубовска, 24 години, Полша
Забравен свят – няколко думи за България
Вървейки по улиците на някои български градове, често имах усещането, че времето е спряло. Понякога това впечатление се създаваше от западналите и изоставени сгради, предимно големи халета, спомени за комунистическото минало на страната. Понякога това чувство бе провокирано от скитането между улички, обградени със старинна архитектура – къщи, параклиси и църкви. Всеки път тези емоции бяха напълно различни. Както да наблюдавам калпави конструкции ме отвращаваше, извиквайки в съзнанието ми плашещият комунизъм, така посещаването на старинните къщи бе наистина изумително преживяване. Може би нещото, което най-много ме впечатли в България бяха старите градове и села, които тънеха в такъв покой, който бе ненарушим нито за очите, нито за слуха.
Вървенето по павираните улички на Брацигово (или Елена) може да бъде сбъдната мечта за хора, изморени от бързащия и технологичен модерен свят. Въпреки че даровете на цивилизацията бяха на лице дори тук, хората сякаш живееха срещу съвремието – по-бавно и спокойно, поддържайки старите архитектурни традиции. Такъв вид живот, какъвто предлагат някои български села, е чудесна алтернатива на претъпканите градове. Някои от тях, например Брацигово, ти позволяват да усетиш атмосферата на времена отминали. В една от къщите, която същевременно се бе превърнала в хотел, можеше да помиришеш и докоснеш повърхността на старинна мебел или да изкачиш скърцащи стълби, представяйки си историята, вписана в тези дървени дъски. Изключително лично преживяване.
Гледката на застаряващи хора, почиващи си под сянката на също застаряващата си къща, ме изуми. Осъзнах колко добри и гостоприемни трябва да са тези места, за да позволят на човек наистина да се наслади на старостта си. Но места като тези не са резервирани специално и изключително за стари хора. Понякога можех да видя строежи на нови къщи, построени в традиционен стил – най-типичният елемент изглежда са дървените колони, които поддържат всеки горен етаж на сградите. Нещото, което най-силно грабна вниманието ми, беше музейната атмосфера на градове и села като тези, без значение, че никога не са били музеи. Животът тук продължава, но по изключително променен начин.
Посещението на старата част на Пловдив – много впечатляващи къщи, красиво боядисани, както и български етноложки музеи – бе друг тип преживяване. И двете включват наблюдаването на живот, затворен зад стъклата на музейни витрини. Етнографските центрове го правят по изключително отблъскващ начин, разкриващ етнологията като непривлекателна и поддържащ погрешни впечатления за модерната дисциплина. Без съмнение много държави имат подобни „острови”, забравени от времето. Но и много държави имат такива „острови”, забелязани от туристическата индустрия. Там е разликата. Българските села са все още живи, култивират старите традиции, без да бъдат притискани от комерсиалният бизнес. Забравени от времето. И хората.
 

Превод: Стилиян Живков