30 ДУШИ ТРЪГВАТ ПО 720 КМ. МАРШРУТ 
 
     Идва време за националния туристически поход „Ком –Емине”. Въпреки, че това е най- дългият и труден пешеходен поход в България, ентусиасти никога не липсват. И тази година 30 души на различна възраст ( от 20 до 60 години) ще тръгнат на 16 юли от х. Ком и след 20 дни - на 4 август ще финишират на морския бряг при нос „Емине”.
За да изминат 720 км. маршрут походниците всеки ден ще вървят пеша средно по 8,5 – 9 часа, уточни Георги Каневчев от БТС. Водачеството на групата е поверено на Здравко Душков от Пловдив – дългогодишен планински водач и деятел на ТД „Руен” – Пловдив.
     Трасето „Ком - Емине” е част от Европейски пешеходен маршрут Е-3, който свързва символично Атлантическия океан с Черно море.
 

Малко история

     Европейският пешеходен маршрут Е -3 „Ком –Емине” е първият евромаршрут в нашата страна. Той започва от Атлантика и преминава през Испания, Франция, Германия, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. У нас маршрутът включва 700 км. трасе по билото на Стара планина и символично свързва Атлантическия океан с Черно море.
Маршрутът започва от връх Ком, в непосредствена близост със сръбската граница и завършва при нос Емине, най източната точка на Стара планина. Преминат е за първи път индивидуално през лятото на 1933 г от известния планинар Павел Делирадев, а организирано –през 1953 година от група от 35 души. От тогава до днес през него минават хиляди планинари. През 80-те години на 20 в. е известен и като част от Маршрута на дружбата, преминаващ през бившите социалистически страни – от гр. Айзенах до нос Емине.
    Идеята за туристическо пътуване по билото на Стара планина възниква още в края на 19 в. у Алеко Константинов- основоположникът на БТС, след знаменитото му пътуване до Чикаго и обратно/1893г/. Надлъжното преминаване на най-дългата планинска верига у нас е било най- голямата по размери и най-трудна по изпълнение планинарска задача тогава, мечтата, която е могла да замени друга негова по-голяма мечта-едно околосветско пътешествие.
„Ако не успея да изпълня големия си план/ околосветско пътуване/ -споделял Алеко пред приятелите си, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на Величествения Балкан, от единия до другия край. Защото ние живеем в родината си като равнодушни чужденци”.
За съжаление, поради преждевременната си смърт, Алеко не може да осъществи мечтата си. Близо 4 десетилетия след това големия планинар Павел Делирадев осъществява не само мечтата на Щастливеца, но и своята отколешна научно-планинарска мечта, като пръв преминава по билото на Балкана-от връх Ком до нос Емине, считайки, че по този начин пътуването му се извършва под идейния патронаж на Алековия дух. Неговата главна цел е била проучването на целия маршрут от туристическа гледна точка, опознаването на геолого-географските забележителности, историческите обекти хидрогеографията и биогеографията, природните хубости, бита на планинарите, както и проверката на хипотезата му за съпътствието на планинските ендемични болести по хората и животните, въпреки, че попътните трудности са оставали малко време за това.
     Пътешествието започнало на 6 юли 1933 г. Продължило 30 дни, включително 2 почивни дни. През цялото време П. Делирадев е бил заедно със стария си приятел и добър турист Тодор Цвятков, а в два участъка от маршрута ги придружавал Найден Николов. Ежедневно пътуват по 10-12 часа, с тежки раници от по 20–30 кг, с храна за десетина дни, при крайно неблагоприятни метеорологични, попътни и жизнени условия. Повечето дни са студени и дъждовни. Нощуват предимно на открито, край запален огън („чердже за постилка, платнище за завивка”), както и в съществуващите 7 хижи по маршрута, в ханове, странноприемници, горски бараки и др. Няма маркировка и ориентирането е само с компас, високомер и остарялата карта М:126000. Няколко пъти са изгубвали правилната посока. Според П. Делирадев, целият маршрут, измерен по въздушна линия на карта, е 394 км, а фактически – 650-700 км, като се изкачват над 100 върха, вкл. първенеца вр. Ботев (2276 м) и се преодоляват денивелации от 500 до 1500 м.
Той счита, че всеки турист, който иска да получи цялостна представа за най-голямата ни планина, трябва да предпочете цялостното пътешествие по билото на Балкана пред частичните излети, напомнящи на разкъсаното четене или слушане на голяма литературна или музикална творба.
Само година по-късно той отразява цялото пътешествие в книгата си „От Ком до Емине” – чудесен пътепис и пътеводител.
    Двадесет години след смелото начинание на Павел Делирадев, през лятото на 1953 г. 33-ма участници, под ръководството на опитните планинари Н. Миронски, Д. Милевски, Г. Данов и М. Кожухаров (гл. ръководител), потеглят от вр. Ком и пак след 30 дни пристигат на нос Емине, преодолявайки почти същите трудности както преди 20 години. С това е уточнен и утвърден най-дългият и труден планински туристически маршрут у нас.

     През 1955 г. походът е повторно проведен от РСТ, а през 1959 г. е организиран и проведен вече от възстановения Български туристически съюз. През следващите години се провеждат нови и по-трудни походи:
- през 1961 г. – първи зимен поход с 35 участници за 28 дни;
- през 1962 г. - първи поход на ветерани туристи;
- през 1965 г. – първо преминаване на 12 души с мотопеди „Балкан”,
- през 1966 г. – първи ученически поход ( с начало р. Тимок)
- през 1972 г. – първо преминаване в обратна посока (Емине – Ком).

     Известни са и няколко скоростни преминавания (за 6-7 дни) от маратонци, както и едно индивидуално зимно преминаване. През последните 20 години походът се провежда ежегодно от БФТ като национална проява.
     За цялостното преминаване на маршрута от добре подготвени туристи са необходими 20-21 дни (т.е. 35 км или 10-12 ч. дневно). Преминаването под 20 дни се счита ускорено, а над 21 до30 дни – с по-малка натовареност. На туристите, които не могат да отделят толкова време, може да се препоръча преминаването да се извършва на три отсечки по 7-10 дни или на 4 отсечки по 5-7 дни по различно време на годината, даже и в различни години. Така целият маршрут става по-достъпен и за по-слабо подготвени туристи. Този поход е една от най-големите и тежки туристически прояви у нас, и то само в една планина както по дължина, денивелации и времетраене, така и по специфичните климатично-метеорологични особености. За успешното му провеждане са необходими добра организация, квалифицирани водачи, екипировка и храна, както и добре подготвени и мотивирани участници.
Лентовата маркировка по билото е с водещ червен цвят. Някъде по целесъобразност са маркирани паралелни (обходни) маршрути. Маркирани са и подходящите подходи от основните изходни места.