Арх. - исторически комплекс - Даскалоливница

Наричат Елена българският Витлеем", защото единствено той от нашите градове по време на Възраждането е имал не един, а цели три храма: Свети Никола", "Успение на Пресвета Богородица", "Рождество на Света Богородица".

Най-разпространената легенда за възникването на селището е драматичната участ на младоженците Елена от село Къпиново и Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където е днешна Елена и ги погубили. Девойката била погребана в местността Кръста, а Самуил в края на сегашния град - на място, което и днес назовават Самуилец. Скърбящите родители на младоженката решили завинаги да останат тук и основали град, който нарекли Елена.
По време на османското владичество Елена се превръща в богато селище, защото жителите му, срещу задължението да охраняват прохода от Твърдица за Търново, били освободени от данъци. През втората половина на XVIII век бурно се развиват и занаятите. Еленчани издигат хубави масивни къщи, строят храмове, мостове, водопроводи и чешми.
От цялото това богатство днес е оцеляло немалко -147 сгради, обявени за паметници на културата, от които 7 с национално значение. Пет от тях образуват архитектурно-историческия комплекс Даскалоливница".
Главният символ на Елена е именно сградата Даскалоливница" - построена през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов, бележит учител, преводач и автор на много учебници и пособия.
Тя присъства и в герба на Елена. Символът й е перото, показващо будния дух на еленчани, нуждата им от знания и стремежа към просвета.
В него получават добро образование редица бъдещи учители и политически дейци, които по-късно играят важна роля за просвещението на народа ни и въздигането на Българската държава. Еленското училище изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села. Това е и поводът Петко Рачов Славейков, който също го е завършил, да му даде това донякъде необичайно, но изразително име Даскалоливница" или "място за леене на даскали"! В двуетажната сграда могат да се видят много любопитни неща: класните и учителската стая, учебни пособия, документи и снимки, които представят историята на града от възникването му до Руско-турската освободителна война през 1878 година, икони, църковна утвар и стенописи.
В Елена не бихте пропуснали часовниковата кула, защото тя се вижда отвсякъде. Изградена е през 1812 година от неизвестен майстор. възможност за нощувка
Любопитно е, че часовниковият механизъм и камбаната, отлята в Габрово, заплатил за хаир" Фейзи ага от Търново.
Поп-Николовата къща" е една от най-характерните в Елена. Но истинска светиня на града е храмът Свети Никола", който бил книжовно хранилище, мост между Търновската книжовна школа и Елена. Знае се, че в него били съхранявани много стари ръкописни книги, писани на пергамент, голяма част от които изгорели при кърджалийското нашествие през 1800 година, заедно с черквата. Еленчани я възстановили без разрешение за 40 дни, измазали отвън стените с вар и въглищна прах, така че да заприлича на стар беглишки харман и по този начин заблудили дошлите на проверка представители на властта. С голяма художествена стойност са нейните стенописи, дървеният иконостаси владишкият трон.
Подобна е историята и на черквата Рождество на Пресвета Богородица". На това място през 1812 година въздигнали параклис, като поставили в него ясли и вързали коне, за да го спасят от разрушение. След пожар, унищожил плетените му стени, младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето, подхванал строителството на сегашния храм и го завършил през 1865 година.