Белоградчишки скали

За Белоградчишките скали често казват, че са място, докоснато от Бога и това е самата истина. Затова е бил прав Константин Иречек при посещението си тук смаяно да възкликне: "Това с думи не може да се опише, това трябва да се види!" Преди около 230

милиона години в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. Така се получили конгломерати, известни като пъстър пясъчник. От железния окис те придобили червеникав оттенък. Върху тях през юрския период се наслоили сиви и кремавобели варовици. При нагъването на Стара планина този район се превърнал в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Поради нееднаквата си твърдост, пясъчниците се рушели неравномерно. Така се появила тази невероятно красива скална феерия.

Човешкото въображение родило и много легенди, най-популярна от които е тази за Мадоната - млада монахиня, която се отдала на римския патриций Антонио. Почти всички от скалните образувания имат имена: Каменната сватба, Конникът, Ученичката, Дервишът, Овчарчето, Камилата, Хайдут Велко, Замъкът, Лъвът, Адам и Ева, Гъбите... и още много други. Името Белоградчик идва от „белия градеж" на крепостта, наречена Калето.

Тя се състои от три части, всяка с възможност за самостоятелна защита. Самият град възниква с нейното построяване и съдбата му винаги е била свързана с нея. Калето днес е сред най-запазените български крепости. И тя, и градът са унищожавани и строени наново много пъти от византийци, българи и турци.
Каменна приказка и феерия, с право са наричани Белоградчишките скали. Те са уникален природен феномен, който няма аналог в света. А за нас е още по-важно, че са част от българската природа.