Исторически музей (осн. 1911 г.)

Историята е запазила думите на Феликс Каниц, който, озовал се в този град, смаяно възкликнал: "Долината на Тетевен е вълшебна, неизмеримо красива!" Уютната котловина, през която тече река Вит, оградена от могъщите върхове Острич, Петрахиля, Червен и Равни камък, е наистина такава.

Първият археолог, който започва разкопки из земите в региона на Тетевен и проучва многобройните надгробни могили и пещери, е роденият тук Рафаил Попов. Усилията му донасят неочаквано богати резултати и неговите съграждани решават да ги съберат в музей. През 1932 година е издигнат Дом-паметник в чест на падналите в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Именно в него днес, на площад "Сава Младенов", се помещава Градският исторически музей на Тетевен.

В раздел "Археология" са показани оръдия на труда от късния палеолит и от неолита: череп на пещерна мечка, зъби на глиган, медна брадва, кремъчна стъргалка, медна игла, култова брадвичка със стилизирани фигури, глави на овен, вол и коза.

Бронзовите и сребърни сестерции от времето на императорите Траян и Комод, съкровище от над 1 300 сребърни монети, сечени през II-IV век и надпис, който посочва, че Тетевен е бил в границите на провинция Диптенсия, са доказателства, че тук е имало и римско селище.

Името на Тетевен се споменава за първи път в писмен източник от 1421 година и вероятно идва от думата „тетива", защото, погледнат отвисоко, градът наистина наподобява тетива на лък, опъната по протежението на река Вит.

16 и 17 век са период на благоденствие и разцвет на Тетевен. Градът се разраснал, но къщите били толкова близо една до друга, че по покривите им можело да се отиде от единия до другия край на селището. Произведенията на тукашните майстори се предлагали не само на пазарите в Солун и Цариград, но и на запад - в Австрия и Германия. Започнали да го наричат „Алтън Тетевен" /Златен Тетевен/. В града имало 60 хаджии, хиляди били поклонниците, ходили до Рилския и манастира „Зограф", три метоха разгръщали мисионерска дейност.

Разцветът траял до 1801 година, когато Тетевен бил опустошен и изпепелен от кърджалиите. От 3000 къщи останали само четири, въпреки че кърджалиите не успели да го превземат със сила, а влезли в него с измама. И трябвало да минат няколко десетилетия, за да се въздигне той от руините и през 50-60-те години на 19 век да се превърне отново в един от занаятчийските центрове на България.

През 1871 година Васил Левски основава в близкото село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети, но след злощастния обир на турската хазна при Арабаконак членовете му са арестувани и изпратени в Диарбекир. В музея се пази факсимиле от писмо на Апостола до Каравелов със следните малко познати знаменателни редове: "Общи е заслужил смърт, но му се прощава поради простотията му." В музея е запазено и още едно факсимиле: признанието на Мидхат паша, че българите от този край са били принудени насила да приемат ислямската вяра.

Две думи и за тукашната сливова ракия, на която съперничи само произвежданата в Троян. Когато някой гостя спомене, тетевенци сусмивка отвръщат, че с троянската си плакнат чашите, преди да отпият от своята.

Надпис в музея припомня и знаменателните думи на Иван Вазов: "Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България... Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм България,но не съм видял по-вълшебен край."