Къща-музей „Иван Вазов“

Богатият фонд, с който разполага къщата-музей „Иван Вазов", припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното си и класно образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев. Изложените ръкописи представят богатото му литературно творчество, създадено през 1876-1877 година, когато е емигрант в Румъния и издава първите си стихосбирки: „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България", и особено от най-благотворния му пловдивски период, когато публикува стихосбирките „Гусла", „Поля и гори" с „Епопея на забравените", повестите „Митрофан и Дормидолски", „Немили-недраги" и „Чичовци", както и разкази. Припомнено е и времето на престоя му в Одеса, отново като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман „Под игото". Знае се, че от 1889 година Иван Вазов се установява в София, където създава списание "Денница", „Драски и шарки", „Пъстър свят", романите „Нова земя" и „Казаларската царица", стихосбирките "Скитнишки песни", „Под нашето небе", „Легенди при Царевец", „Под гръма на победите", „Песни за Македония", „Нови екове", „Юлска китка", „Люлека ми замириса" и „Не ще загине".

Както е известно, Вазов напуска този свят на 22 септември 1921 година, обичан от целия народ - рядко явление в нашата история. Неговите произведения са преведени на повече от 50 езика и още от XIX в. тръгват по света.

Литературните постижения на големия поет оставят в сянка изключителните му заслуги към българския туризъм. Далеч преди 1895 година, когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и още редица други райски кътчета е посещавал и описвал той. Ще цитираме само споделеното от него след посещение в Швейцария: "Пътувал съм из Швейцария, гледал съм Алпите със сините им езера с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо в небесата. Чужда ми е тази природа, и аз съм чужденец ней. Дивил съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близо до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен, чувствам, че те са мои, наши български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, един въздух и едно слънце са ни сраснали... Всяка нейна красота ми е тъй скъпа, всяко нейно величие е по-велико от мен и ме прави да се гордея."

Никак не е случайно, че инициативата на Българската национална телевизия „Голямото четене", проведена през 2009 година, която имаше за цел да открие любимия роман на българите, определи за безспорно предпочитан „Под игото" на Иван Вазов. Оказа се, че въпреки скептицизма и чуждопоклонничеството, чувството за национална принадлежност у българите не е секнало, а е живо и жизнено. Времето, този най-авторитетен съдник, доказа по безспорен начин, че поетът, с право титулуван като НАРОДЕН, е имал право да напише гордите, но верни думи: "И моите песни все ще се четат!"