Нац. Етнографски институт с музей

Уникалната сбирка на музея от над 50 000 експоната представя периода от XVI до XIX в. чрез народните обреди и занаяти, поминъка на хората, покъщнина, накити, облекло, музикални инструменти. Има и експонати за културата на българите, живеещи днес извън политическите граници на България в Македония, Западните покрайнини, Северна Добруджа и Банат. Богатствата на музея са събрани в няколко фонда: „Домашни занаяти и покъщнина", „Дърворезба", „Земеделие и животновъдство", „Керамика", „Килими и едри тъкани", „Ковано желязо", „Медникарство", „Накити", „Обичаи и обреден реквизит", „Традиционно народно облекло", „Чуждестранно изкуство", „Шевици и дребни тъкани". Фонд „Традиционно народно облекло" е най-богатото в страната етнографско музейно хранилище на традиционни носии и наброява над 20 000 инвентарни единици. Страстен колекционер на българско везмо, тъкани и накити е била княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III. През 1937 г. тя дарява колекцията си на музея. През 1941 г. дарение на HEM прави и цар Борис III. Една от най-големите колекции, които се съхраняват в Националния етнографски музей е тази от произведения на пастирската и църковната дърворезба над 4000 експоната. Богата е и колекцията от произведения на българските майстори златари заедно с пълния занаятчийски инструментариум - над 5000 предмета, отнасящи се към XVIII-началото на XX в. Интерес представляват и сбирките от кукерски маски и костюми, писани великденски яйца, обредни хлябове, мартеници, сурвачки, сватбени знамена, амулети, украси за кон, кръстчета, иконки....Във фондовете на музея се намира най-голямата запазена царска колекция - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Етнографският музей е основан през 1892 г. Още през 20-те години на XX в. е квалифициран като един от най-богатите на Балканите. Намира се в източното крило на бившия царски дворец на пл. „Княз Александър Г№1.