Томбул джамия "Шериф Халил паша - 1744 г."

Джамията „Шериф Халил паша" в Шумен е най-голямата в България и на второ място по големина на Балканския полуостров след "Султан Селим" в Одрин. Тя е известна още с името Томбул джамия заради тумбестата форма на купола. Днес е паметник на културата, молитвен дом, но и много посещаван туристически обект.

За тази джамия, която някога е била в самия център на града, съществуват много легенди. Най-известната от тях разказва за Шериф Халил, родом от село Мадара, който бил много непослушен син и баща му, който често го упреквал с думите: "От теб човек няма да стане", го проводил в Цариград. Младият човек постъпил на служба в армията, където проявил голяма храброст. Освен това имал склонност към естествените науки и литературата и станал член на така нареченото „Учено общество" към двора на султан Ахмед Трети. Оказал се и добър дипломат и след като заемал редица високи длъжности, през 1736 година бил удостоен с титлата "паша". Тогава се върнал в Шумен, където грубо, надменно и с неуважение рекъл на баща си: "Както виждаш, станах не само човек, но и паша, станах голям човек." Легендата твърди, че огорченият баща поклатил глава и отговорил на сина си: "Паша може да си станал, но човек - не." После излязъл и не след дълго починал. Разкаял се Шериф Халил паша за своята грубост и за да успокои съвестта си, решил в негова чест да издигне джамия. Подхванали строежа през 1740 година и го завършили четири години по-късно.

Комплексът има няколко двора. В най-големия е шадраванът за ритуално измиване преди молитва. Вярващите са убедени, че водата му е свещена. Този двор е известен с името "аркаден" поради формата на сводовете пред дванайсетте стаи, които го обграждат. В тях били настанявани учениците от духовното училище, „медресето". Над тях, на втория етаж е библиотеката на джамията, която съдържа над 5 000 тома религиозна литература на арабски и персийски език. Тук са се пазили и томовете със съчиненията и картите на Абу Абдуллах Мохамед ал Идриси - прочут пътешественик и географ от XII век. Поради изключителната им ценност те били пренесени за съхранение в народната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий" в столицата.
Над всичко доминира високото 40 метра минаре. За да призове вярващите на молитва, мюезинът трябва да изкачва 99 стъпала.
Томбул джамия е красива както отвън, така и отвътре. Молитвената зала, в която се влиза през коридор с високи аркади в мавритански стил, поразява с богатото съчетание на цветове и форми. Над входната врата е поставен мраморен надпис, състоящ се от осем стиха, който възхвалява строителя на храма. Самата зала е с много интересна форма: в основата е квадрат, който в средната част преминава в осмоъгълник, а най-горната част - в кръг, и завършва със сфера /купол/, висок 25 метра, който символизира небето.
Казват, че отличната акустика на молитвената зала се дължи на изкусно вградените в стените глинени гърнета - похват, който използвали мнозина строители по това време и при строежа на християнските храмове.
Тя е и богато украсена, но тъй като коранът забранява изобразяването на хора, мотивите са геометрични фигури, надписи на арабски език и растителни елементи - обаче на растения, от които не може да се добие алкохол. Пищна е украсата и на така наречения михраб - мястото на имама, както и подиума, от който в петък той произнася своите проповеди. Извършената преди време реставрация извади на показ истинската хубост на Томбул джамия. Има предположения, че за нейната украса са допринесли и християни.