Н А Р Е Д Б А Т А може да свалите от тук
ОБЩИНА ДРЯНОВО
ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ
КМЕТСТВО БЯЛА ЧЕРКВА
КМЕТСТВО МИХАЛЦИ
КМЕТСТВО МУСИНА
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „БАЧО КИРО“ ДРЯНОВО
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО“РОСИЦА“ ПАВЛИКЕНИ
ОБЩИНСКИ КОМИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ДРЯНОВО
Н А Р Е Д Б А
за провеждане на традиционен туристически поход «По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро» от Бяла черква до Дряновския манастир
ПОСВЕТЕН НА 145 ГОДИШНИНАТА ОТ АПРИЛСКТО ВЪСТАНИЕ И БИТКАТА НА ЧЕТАТА В ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР
15 май 2021 год.
І.ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Националният пешеходен поход „По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро““се провежда традиционно за 68 път в чест на Априлското въстание и битката на четата в Дряновския манастир.
II. МЯСТО И ВРЕМЕ
През настоящата година походът ще се проведе при следния график на движение и програма:
15.05.2021 г. / събота /
До 8.30 ч. – пристигане със собствен транспорт в сборния пункт-центъра пред паметника на Бачо Киро в гр.Бяла черква, обл. Велико Търново
9.00-10.00 ч. – Тържество, приветствие от кмета на гр.Бяла черква, откриване на похода, представяне на ръководството, поднасяне на венци и цветя на паметника на Бачо Киро, разглеждане на историческия музей.
10.15 ч. – отпътуване за с.Михалци със собствен транспорт
10.30 ч. – Тържество пред паметника на загиналите въстанници, слово от кмета на с.Михалци
10.45 ч. – отпътуване за с.Мусина със собствен транспорт
11.00 ч. – Тържество при паметника на мястото където се е свормирала четата.Посещение на понор и пещера в района
12.00 ч. – Отпътуване за с.Ново село със собствен транспорт, посещение на парклиса на Матей Преображенски.
12.30 ч. – отпътуване за с.Пейна със собствен транспорт
13.00 ч. – пристигане в с.Пейна, почивка и обяд.
14.00 ч.- пешеходен преход от с.Пейна до Дряновски манастир / 3 часа/.
Собствения транспорт се предвижва от с.Пейна до Дряновски манастир.
17.00 ч. – Пристигане на похода в Дряновски манастир/по пътя се поднасят цветя на паметника «Априлци» и паметника «Поп Харитон»/.Посрещане на походниците от кмета на гр.Дряново.Връчване на грамоти за участие в похода.
18.00 ч. – Възстановка на битката
19.00 ч. – Панихида за загиналите
20.00 ч. – Културно-музикална програма
21.00 ч. – Тържествена заря-проверка
22:00 ч. среща на туристите в хижа „Бачо Киро“, участници в похода./Вечеря ще бъде в ресторанта и столовата в хижь «Бачо Киро»и столовата на къмпинга/.
Вечерята включва:
1. Салата шопска 2. Кебапче 3. Кюфте 4. Пилешко шишче 5. Гарнитура - пържени картофи 6. Хляб 7.Безалкохолно 9. Ракия- 50 мл. Цена 15 лв.
Нощувки:
Хижа „Бачо Киро“ /70 легла/ цена12 лв.
Къмпинг „Стринава“ /50 легла/ цена 10 лв. лв.
При нужда организатрите може да осигурят нощувки в други бази в района на Дряновски манастир/ПО ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАЯВКА !!!!!!/
16.05.2021 г. / неделя / - по желание на участниците:
- разглеждане на забележителностите на Дряновски манастир, посещение на пещера „Бачо Киро“ и еко-пътеките в района/ по желание може да се заяви водач
III. ПРАВО НА УЧАСТИЕ, НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
Туристически дружества от страната, индивидуални туристи- жени и мъже.
Участниците в похода да представят на ръководството на похода следните документи:
1 .Декларация за участие в проявата на собствена отговорност, която се попълва на място.
2.Заявка за участие в похода /по образец/- трябва да се подаде до 05 май 2021 година , като се укаже броя на участниците и къде желаят да нощуват на e-mail: bacho_kiro2 [hop] abv [bts] bg, както и на GSM 0887099114 /Милко Илиев/ ТД”Бачо Киро”.
Моля да се обадите на посочените имейл или телефон с предварителна информация за участие – до 05.05.2021 г.!!!!!!!!
ІV. ЕКИПИРОВКА И СЪОРАЖЕНИЕ
Всеки участник в похода трябва да бъде снабден със стандартна пролетна екипировка, храна и вода. В района на Дряновския манастир има заведения в които се предлага скара, супи, салати и аламинути.
V. МАТЕРИАЛНИ УСЛОВИЯ
Община Дряново и ТД ”Бачо Киро” поемат организационните разходи за подготовката и провеждането на проявата. Всички останали разходи за транспорт, храна и нощувка са за сметка на самите участници.
Транспорт: Собствен на участниците. Община Дряново осигурява автобус 52 места за участниците от гр. Дряново
ЗАБЕЛЕЖКА: Можем да приемем в базата на ТД”Бачо Киро” до 120 участници- гости за нощувка и 80 за вечеря. Ограничението идва от капацитета на базата. Приоритет ще имат подалите по-рано своята заявка, може и предварително по телефона.
ЗАЯВКА
ЗА УЧАСТИЕ В НАЦИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОД ”По пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро” , ПОСВЕТЕН НА 142 ГОДИШНИНАТА ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И БИТКАТА НА ЧЕТАТА В ДЯНОВСКИЯ МАНАСТИР – 15 МАЙ 2021 год.
/Моля заявка за участие да се подаде до 05 май 2021 година, на e-mail: bacho_kiro2 [hop] abv [bts] bg, както и на GSM 0887099114 /Милко Илиев/ ТД»Бачо Киро» Дряново.
Заявител : …………………………………………………………………..
/ТД- име, град или индивидуален участник- имена/
Телефон за връзка: …………………………………
Електронна поща: …………………………………..
Брой участници общо: …….. души, от тях да нощуват в :
- хижа „Бачо Киро” …………. д.
- Къмпинг „Стринава” …………. д.
- Други бази …………. д.
- Без ползване на нощувка- …………. д.
Участници в тържествена вечеря в ресторанта и столовата към хижа „Бачо Киро” : ………. д.
При повече от капацитета желаещи за настаняване на определено място ще се отчита реда за подаване на заявките.
Забележка / нещо по ваше желание/:
………………………………………….......................................................
ПОДПИС : ………………… / ……………………. /
Историята е основен стожер, около който се гради националната идентичност и чувството за принадлежност на един народ. Древна и богата на възходи и падения, българската история винаги е била любима тема и повод българите да се гордеят със своята малка, но достолепна страна. Въпреки това, има много места в България, знанията за които си остават само в научните среди и специализираните исторически издания.
Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил" е утвърдена туристическа дестинация, един от 100-те национални туристически обекта, обявени от българския туристически съюз. Част от неговата история „съхранява" и „разказва" музейната експозиция „Археология и възраждане", разположена в пределите на манастира.
Ето и самата история...
Находките, открити в района на манастирската клисураса, са над 6000 и свидетелстват, че по тези места е имало живот още през праисторическата епоха. Двете пещери, разположени в скалите над манастира, са били дом и убежище за хора, живели преди десетки хиляди години. По време на разкопките в пещерите, правени неколкократно от различни експедиции, са открити глинени фрагменти и съдове, шила от кости, предмети, изработени от рога на добитък, първобитни огнища. Фактът, че не са открити никакви метални предмети и допълнително направените проучвания, карат учените да смятат, че тук е имало хора още през епохата на Палеолита.
Според археолозите, обитателите на пещерите при Дряновския манастир от преди 50 хиляди години са едни от първите заселници в Европа и най-ранни представители на човешката раса. Подобни останки са открити в общо 5 пещери в България. В голямата пещера, наречена „Андъка", са намерени много следи и останки на животни – пещерен елен, див кон, носорог, хиена и пещерна мечка с размери над 3 метра, чиито челюсти днес са изложени в музей в Англия.
Следи от древни култури по този край има и от медно-каменната и бронзовата епоха, както и от Античността, когато тези поселения са били тракийски. На хълма над Дряновския манастир лежат останки на тракийска крепост, известна с името „Града", която, според някои историци, била най-голямата на Балканския полуостров и служила като главен опорен пункт срещу нашествия от варварски племена. След траките, крепостта остава наследство на римляни, византийци, славяни и българи. Данните сочат, че за последно е разрушавана от византийците, когато цар на българите бил Петър, син на Симеон Велики. Но веднага след победата на търновските братя Асеневци, крепостта е възстановена и става важен център за Второто българско царство.
Тезата, че тази местност е била болярско владение, има и своите противници, тъй като конкретни доказателства не са останали. Други пък поставят въпроса случайни ли са наименуванията на околните селища, известни от стари времена – Царовището, Калето, Царева Ливада. Голяма част от махалите и селцата наоколо носят имена с кумански произход – Саласука, Балалея, Каломен, Илинеци, Шушня, Кумановци, Куманите, Кашенци и др. Известен факт е близостта на царете Асен и Калоян с куманите, които били верни слуги на царското семейство, а и жената на Калоян също била куманка.
Създаването на Дряновския манастир също е дело, което се приписва на Асеневци. Най-почитаният от тях светец бил Архангел Михаил, чието име носи и светата обител.
През бурните времена на войни и битки манастирът е опожаряван и разрушаван неколкократно. За първи път това става през 1393 година, когато турските отряди обсаждат и разгромяват столицата Търново. Освен свободата, османските поробители отнемат и духовните светилища на българите. През XVI век обителта е изградена и действаща за кратко, след което е разрушена отново. В края на XVII век с общи усилия упоритите дряновци успяват да издигнат Дряновския манастир за трети път. За дейността му се споменава в поменик на Хилендарския манастир в Света гора. В него са описани имената и работата на монасите, служили в манастира. Според ръкописа монашеските скитове, които били 7 на брой, биват унищожени от турците и разпръснати по скалите в околността.
Има твърдения, че някои от ценностите на обителта и днес стоят скрити в близките покрайнини. От години манастирската клисура представлява интерес за иманяри и търсачи на силни усещания, които смятат, че около Дряновския манастир има подземни скривалища и тунели. Посветени в тайната за тяхното съществуване били само неколцина монаси, които трябвало да пазят скритото съкровище. Дали наистина тези хранилища съществуват, или са плод на нечия фантазия остава загадка.
Манастирът е разрушаван още два пъти по времето на кърджалиите и през Априлското въстание. Тук през 1876 година е обсадена четата на поп Харитон и Бачо Киро. След тежка битка българският отряд е победен, църквите разграбени и опожарени, а земята на това свято място – пропита с кръвта на четниците. До днес този разгром над смелите ни предци се помни и се отбелязва тържествено всяка година в средата на месец май. Представители на артистични групи от цялата страна пресъздават паметната битка, след което армията отдава чест с тържествен митинг-заря.
Крепител на духовността и традициите, през Османското робство Дряновският манастир е голям книжовен център с богата библиотека. През 1876 година целият набор от книги е опожарен. От книгохранилището, което, според тогавашния игумен Пахомий, притежавало "четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис" не останало нищо, освен единичнични издания, които служителите държали в себе си. Ценно библиографско издание е "дряновският препис" на Паисиевата История славянобългарска. Намерен в Дряновския манастир, днес този препис се съхранява в московската Държавната библиотека "В. И. Ленин", известен като "Венелинов препис". Той бил преписан по препоръка на будния възрожденски деец Васил Априлов от друг препис, за да се изпрати в Москва на Юрий Венелин.
Изграден за последен път след Освобождението, манастирът добива сегашния си вид. Светата обител е вече не само място за молитва и опрощение, а символ на епичното минало на българите. В памет на загиналите въстаници е издигнат мавзолей - костница, който днес представлява интерес за стотици туристи.
С името на един от водачите на въстанието пък е назована пещерата "Бачо Киро". Това е първата благоустроена пещера в България, която през 1962 г. е обявена за природна забележителност. Отворена за посещения целогодишно, тя предлага на своите "гости" красиви гледки и причудливи форми на сталактити, сталагмити и сталактони. Придружени от квалифицираните екскурзоводи на пещерата, посетителите могат да избират между къс и дълъг маршрут. Освен "Бачо Киро", почитателите на спелеотуризма могат да посетят и неосветените пещери "Андъка" и "Извора".
Любителите на екстремни спортове могат да покачат адреналина си със скално катерене или парапланеризъм. Риболовът, плуването, колоезденето и разходката по обособени екомаршрути също са предпочитани занимания в тази местност. Гостите на Дряновския манастир могат да отседнат в хотел, почивна станция, хижа или къмпинг, както и да опитат традиционни български ястия в местните гостилници.