Емилия Милушева завършва магистратура „Българска и немска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС и работи известно време в радио „Свободна Европа“ в София. После заради работата на съпруга й се мести за няколко години във Виена, а от 2007 г. до 2022 г. в Африка, където се занимава с благотворителни проекти и инициативи и пътува по света. Била е на всичките седем континента и описва част от странстванията си в две книги. В момента живее в Рим, Италия.
Г-жо Милушева, живяла сте дълги години в Африка. За там, ако въобще се чуе нещо, то е лошо. Разкажете ни Вашите преживявания.
Аз бях първо две години в Судан, останалата част от времето прекарах е Кения. Заминах с очакването, че ще е много страшно, но докато живеехме там, столицата на Судан Хартум беше най-безопасният град в цяла Африка. Знаех, че мога да изляза в два часа през нощта и няма да ми се случи нищо лошо.
Судан е мюсюлманска държава и дамската част трябва да спазва някои правила с облеклото и поведението. Държавата не е толкова развита, но хората са много сърцати и отворени, а гостоприемството им е пословично. Имат нефт в южната част, но след разделянето на страната се ползва само от Южен Судан. В северната част туризмът не е развит. Обикновено хората ходят да се гмуркат в Червено море, където се намира Порт Судан. Там има няколко не лоши хотела и интересен подводен свят. Основният поминък е търговията, като се изнасят живи животни и продукти на леката промишленост. Използването на крокодилска кожа не е забранено и от нея се изработват много хубави чанти и други артикули, които намират добър пазар в чужбина. Храната е много вкусна, защото е чиста, като навсякъде в Африка, по простата причина, че няма индустриално замърсяване, не ползват изкуствени торове и подобрители. В Судан през лятото температурите могат да стигнат до 45-50 °С. При Хартум се събират двата ръкава на р. Нил и покрай бреговете има много плантации за портокали и лимони, отглежда се и памук.
По това време сте се занимавали и с благотворителност. Споделете за някои от инициативите?
В Судан успяхме, в рамките на три години, да генерираме достатъчно средства чрез различни прояви, за да се построи болница за деца, болни от диабет.
Може би трябва да направите това и в България. Тук от години се говори за детска болница, но все още нямаме такава.
Не знаех. С много разговори и спонсори се случват нещата. Тогава организирахме много събития, чрез които се правеше кампания защо е необходима такава болница. В крайна сметка тя стана факт. Аз напуснах страната преди да бъде официално открита, но цялото оборудване беше поръчано от чужбина. След това разбрах, че болницата е проработила. Дано и в България да се случат нещата.
Африка ли отключи пътешественика във Вас или сте пътували и преди това?
Имах едно доста интересно пътуване до Китай, което възбуди любопитството ми. След това отидох в Африка и разбрах, че представите ми са погрешни и имам големи пропуски в познанията си по география. Пребиваването в тотално различна култура може да преобърне възгледи и да промени поведение. Едно е да живееш в Европа, където имаме сходни стремежи и еднакви идеали, но когато попаднеш на напълно различно място, започваш да се учиш от А и Б.
Много неща ме учудиха в Африка. Някои въобще не можех да приема чисто рационално, други ме разтърсиха, трети отричах. Накрая се научих да приемам нещата такива, каквито са, без да съдя, защото в крайна сметка държавите са за хората, които живеят в тях. Те не са направени за нашия комфорт, ние сме само гости и трябва да се съобразяваме с местните норми.
Пътували сте във всичките седем континента, в това число на места като Бутан, Вануату, Гуам, Сокотра, Великденските острови… Имате ли любима дестинация?
На Антарктида бих се връщала винаги. Лично за мен, заедно с Галапагос и Сокотра това са места, които са абсолютно неповторими и човек няма как да ги наподоби или да сравни с други. Надраскват душата ти и оставят незабравими впечатления. На Великденските острови също има някаква особена енергия. Във Вануату бих отишла отново с удоволствие на остров Тана. Там се намира вулкан, който е лесно достъпен и изригва непрекъснато. Интересно е да стоиш на ръба и да усещаш мощта на природата.
Кое е водещото при Вашите пътувания – природа, култура или автентичност?
На първо място е автентичността. Долината Омо в Етиопия е обитавана от едни от най-екзотичните племена в света - за да ви допуснат, трябва да сте един от тях. Няма как да отидете за два часа, да нащракате 20 снимки и да си тръгнете. Ние избрахме да поживеем една седмица с тях, без достъп до електричество и течаща вода, не беше лесно. Тези племена водят естествен и прост начин на живот и са запазили обичаите си от векове. Добиват вода, като копаят дупки в земята, спят в колиби. Облечени са с кожи с много украшения и декорации, особено дамската част. Ние имахме щастието да присъстваме на един от най-зрелищните обичаи - прескачане на биволи. Това не се случва всеки ден и човек не може да го планира и да го резервира.
Когато едно момче навърши 13 или 14 години, настъпва моментът да стане мъж, да има семейство, да се грижи за него. Тогава родителите му го пращат да прекара известно време съвсем сам в саваната - сам да си изкарва прехраната, да се справя и да се подготвя за бъдещия си живот. Споменатият обичай се организира тогава, когато той се върне в селото. Състои се в това момчето да прескочи 12 или 13 наредени един до друг бивола, без да падне. То е абсолютно голо, даже без препаска. Интересно е, че през това време дамите от неговия род биват бичувани по гърбовете с камшици от кожа. Доста е болезнено и оставя дълбоки следи. Има много кръв, а раните не се третират. За нас звучи варварско и шокиращо, но за тях това е начин да покажат подкрепата си.
Странно и необичайно е, трудно можем да го приемем, но, както казах, не коментираме, не осъждаме, не отричаме. Това е техният начин на живот и техният избор.
Наричате местата, които посещавате, събитийни. Какво имате предвид?
Последното беше пример. Вторият пример е във Вануату - събитието да си на ръба на кратера на изригващ вулкан. Събитийно е всяко място, където човек може да се докосне до автентична култура извън туристическите пътеки. Друго мое събитийно преживяване беше в Перу.
Преди човек да стигне до Мачу Пикчу, може да си организира едно доста различно и разтърстващо емоционално приключение в свещенната долина Урубанда. Там да прекара една нощ в единствения засега хотел „Стъклените капсули”, които се намират на 400 м височина, на напълно отвесна скала. За да стигне до хотела, човек трябва да се изкачи сам по виа ферата (бел. ред. система от метални въжета, стъпала и парапети за преодоляване на труднодостъпни скални терени). Не е необходимо да си катерач или алпинист, но за мен беше приключение за душата, защото преборих страха си.
Има ли място, което мечтаете да посетите?
Имахме намерение да посетим Папуа Нова Гвинея през 2020 г., но не успяхме заради пандемията. Тази държава беше затворена дълго време. Освен това достъпът и логистиката са много трудни, защото ние искаме да я обиколим, а влизането навътре в нея не е никак лесно. Няма обществен транспорт, няма пътища. Не вярвам да има канибали, макар че и това се твърди. Това е мястото, където искам да отида.
Описвате пътешествията си в две книги: „Да пребродиш хоризонта” (2020 г.) и „Да погалиш хоризонта” (2023 г.). Успяхте ли да съберете всичко в тях или да очакваме и трета, примерно „Отвъд хоризонта”?
Не описах в печатни издания всички пътешествия по простата причина, че нямах намерение за издавам книги. Започнах да пиша, защото бях егоист. Когато заминах за Африка през 2007 г., нямаше социални мрежи и разказвах на приятели и познати по няколко пъти едно и също. Спомените започнаха да избледняват, започнах да забравям какво съм разказвала и реших, че ще е по-лесно да го напиша и да го изпращам като сводка. Хареса се и започнаха да ме молят да пиша. Резултатът са тези две книги. Останаха немалко места и дестинации, които не са включени в тях, но ще помисля и ще преценя дали да има и трета.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да бъдат с по-отворено съзнание, да не робуват на догми и стереотипи, смело да вървят напред дори на напълно непознато място. Навсякъде има нещо интересно, което да открият, нещо полезно, което да научат. Това от своя страна води до разширяване на мирогледа и обогатяване на съзнанието. Затова просто пътувайте с широко отворени очи, с наострени уши и опитвайте всичко.
