На Трети март под заветния връх „Свети Илия” над  „Орлово око” - с.Ягодина, през погледа на един пишман турист

10/04/2018

“​Човек без родина е като дърво без корен”​ казват хората. Вероятно малцина разбират силата на това клише, но който е живял в чужбина, той знае.  Десет месеца минаха, откакто съм се завърнала, ама сякаш душата ми не се е отпуснала и още се придържам към западняшкия поведенченски модел на дисциплина и преувеличена скромност. И къде другаде може човек най-добре да се отприщи и да се завърне към първичното, ако не в Родопите! Именно и затова на Деня на Освобождението на България реших да отида в село Ягодина и да разгледам туристическите местности, които с голям срам си признавам, не бях посещавала.

 

Още докато пътувахме с автобусчето към хижа Тешел в Западните Родопи се питах как може да не съм виждала тази красота до сега, че дори и на снимка. Пътувайки с веселата група на Туристическо Дружество Етрополе, се зарекох, че от тук насетне по-често трябва да общувам с хора планинари! Същите такива сърцати хора ни очакваха в хижата, от други туристически дружества от цяла България. Още преди сервирането на вечерята, от отсрещната маса един грамаден балкански мъж подаде с гърления си глас тон за родопска песен. Другарите му не закъсняха да го подкрепят, а аз даже още не си бях наляла вино, че да си отпусна стегнатата душа и да запея с тях. Но тук в Балкана е така, за такива работи не се чака покана... Още на първата ми чаша вино, вече всички ставахме на крака и пеехме “Хубава си, моя горо”. Всяко от дружествата започна да поздравява гостите с песен от техния си район. А аз докато си наливах втората чаша, засмени жени със зачервени бузи чевръсто отместваха столове и маси, за да освободят място за хорото. И докато още чакахме да ни сервират храната, в хижата вече звучаха фолклорни песни, лееше се вино и беше започнало надиграване с танци. Е да, ама на другия ден ни очакваше планинско надпреварване, от село Ягодина до връх „Свети Илия” и аз реших да пазя сили. Нали съм си новобранка... Оставих шумното веселие в приличен час и си отидох в стаята, за да си подготвя не толкова подходящата екипировка на пишман турист. На следващата сутрин, Трети март в 7:00 часа сутринта станах да закуся и разгрея за предстоящото състезание.

 

Въпреки че си бях казала, че няма да се силя много, тъй като нямам никакъв опит с преходи в планината и съм дошла да ми е приятно, спортният хъс си го имаше. Преди да се отправим към старта на състезанието, хората явно ме съжалиха, че съм неподготвена за планината и един по един започнаха да ме оборудват - един ми даде гети, друг ми даде дъждобран, трети ми взе раницата да не ми тежи. Организаторите ни раздадоха спортни номера и български трибагреничета по случай празника. По случайност именно на 3-ти март получих номер 3, а за всеобща изненада завърших трета в моята възрастова категория. След малко време горе на поляната, дали от звуците на гайдите, дали от ракията, дали от чистия въздух, дали от телешкия курбан, дали от приповдигнатото настроение на всички, вече се бях окрилила и усещах празника истински. Участвах активно в организираните спортни игри, наслаждавах се на приготвения планински чай от риган, мащерка, мента и мурсалски чай, направих снимки от връх връх”Свети Илия” и Орлово око, въргалях се в снега като малко дете и в Деня на Освобождението се чувствах истински свободна. На следващия ден освободихме хижата и след като закусихме пържени филийки с ягодово сладко, се отправихме към Ягодинската пещера. Докато чакахме да ни пуснат вътре, групата туристи вече ме бяха приели като тяхно чадо, обясняваха ми къде ще ни е следващият преход и как задължително трябва да ида там и там. Даже ми купиха книжката със 100-те туристически обекта, понеже споделих, че нямам такава. Докато чакахме да влезнем в пещерата, врътнахме няколко хорца за настроение, а като стана време, наобиколихме професора пред входа на пещерата, за да ни раздаде каските. Професор Тодоров е преподавател в Смолянския филиал, шегаджия планинар, с блага усмивка и тънко чувство за хумор. Явно ме усети, че съм ентусиаст и ме определи за водач на групата. Голяма радост! Пишман турист, ама пък водач! Удобно ме използва като извинение, когато минавахме през кални пътеки, че видиш ли аз съм ги прекарала от там, а и да си призная калните и мръсни пътеки сякаш повече ме привличаха. На воля се калях, но и отговорно изпълнявах задачите на водач. Привилегията да вървя пред групата, мога да проучвам пътищата на пещерата, да предупреждавам да внимават с прилепите, да “избирам” посока и да изучавам отблизо произведенията на изкуството, които природата стотици години е сътворявала, отключи нещо в мен. Нещо, което там си е било, ала сякаш винаги съм го отлагала за по-натам и все съм се оправдавала с времето и ангажиментите. След като излязохме от Ягодинската пещера си купих мурсалски чай, хапнах пататник, направих си списък за туристическите принадлежности, които трябва да си набавя и си обещах пак да дойда в Родопите. И ще дойда. Нали имам още 99 печата да събирам.

 

Мая Николова и Т.Тодоров-планински водач и водач в неосветената част на Ягодинската пещера

Btsbg.org © 2018 All rights reserved