Трети март - една велика дата в нашата история, записана в аналите с пролятата кръв на освободителите, дали живота си за да отхвърлим игото на поробителите, началото на нашата Свобода. Най-високо в това освободително дело, безспорно е връх Шипка.
От много години, туристите от Туристическо дружество „Росица-Мазалат”- гр. Севлиево посещаваме върха точно на празника на Свободата ни. Маршрутът традиционно започва рано сутринта с придвижване до Соколския манастир над гр. Габрово с МПС, а от там, по пешеходен маршрут - до върха. Преди да поемем нагоре, правят впечатление многото коли, паркирани пред манастира и на импровизирания паркинг, малко по-нагоре, хората са пристигнали отдавна и са някъде по пътеката. Тази година е безснежна, туристическата пътека е суха и е приятно да се върви. Без излишни словесни излияния, следваме релефа на местността, предимно положителна денивелация, заравнени участъци и леки спускания, ей така, за разнообразие. Извадили сме трибагрениците и нашето знаме на ТД, за легитимация. Групи от хора вървят около нас, главната цел- върхът. С приближаването на върха, множеството от хора расте- по пътеката, по асфалтовия път, по пътя от Южна България. Знамената са високо развети. В началото на многобройните стъпала към върха е поставена видеостена, от която ечи Вазовият стих „О Шипка…”. Не може да не настръхнеш пред словата на великия ни поет, успял да предаде в стих величавия подвиг на героите, дали живота си за Свободата. Всички търпеливо изчакват да преминат полицейския пункт и се отправят към паметника, от възрастни хора, които едва се движат до малкото, едва проходило детенце, стиснало ръката на мама, като най-сигурната опора. Множеството от хора е огромно, любимата народна музика се чува отвсякъде- акордеони,тъпани, гайди огласяват околността на паметника, трудно е човек да се добере до хорото, което се извиват на малкото останало свободно място. Постепенно множеството се разпръсква по околните възвишения, изложените оръдия от битките, по-малките паметници на убитите в сражения герои. Няма излишни крясъци и викове, освен тези на агитките, които са дошли да покажат настроенията си към част от присъстващите официални лица. От върха се вижда още по-добре огромното множество хора, дошли да отдадат почитта си към героите, да стъпят на това парче земя, което все още помни героизма на освободителите и да покажат на всички отношението си към Националния ни празник, денят на Свободата ни.
Бавно започваме слизане надолу- по асфалта и по пътеката прииждат хора, които вървят към върха, независимо от това, че времето прехвърля пладне и започват да се спускат мъгли.
Н. Илийчева – секретар на ТД „Росица-Мазалат”- гр. Севлиево
