Росен-Андрей Охеда е роден в Хавана, Куба от смесен брак на кубинец и българка. В продължение на 12 г. обикаля света, докато работи като касиер в казино на круизен кораб. След това се отдава изцяло на пътешестване и вече е обиколил впечатляващите 171 страни.
Г-н Охеда, представете се на нашите читатели.
Баща ми е кубинец, майка ми – българка. Живях в Хавана до 15-годишна възраст с изключение на една година в детската градина и I, II и VI клас в България. След това цялото семейство заминахме за Москва. Там завърших гимназия и се записах да уча „Астрономия“ в университета, а родителите ми се върнаха в Куба. Изкарах обаче само до средата на III курс, защото стана проблем с Кубинското посолство. Като кубински студент нямах право да излизам от района на Москва. Стипендията обаче ми стигаше за храна само за 10-15 дни, затова ходех да продавам ютии в Полша и малки количества водка във Финландия.
Можех да емигрирам веднага във Финландия или Швеция, където имах приятели. Тогава обаче баща ми и брат ми, които са само с кубински паспорти, нямаше да могат да излязат никога от Куба, а майка ми щеше да се върне в България. Затова се прибрах спешно в България и помогнах да организирахме общото ни заминаване за Канада.
Исках да обикалям света и да пътешествам, а с астрономия нямаше да стане. Записах се да уча „Туризъм“, завърших и след 6 години живот в Канада намерих работа в туристическа агенция. Бях взел заем от банката, за да си платя обучението, но вече получавах добри доходи. Изплатих дълговете си и започнах да събирам пари за пътешествия. Работех 6 месеца и пътувах 1-2. Не ми беше достатъчно и след 12 години в компанията реших да напусна и да обиколя света със заделените средства. Планирах това да продължи 2-3 години, но тъй като пътувах по много икономичен начин, парите ми стигнаха за цели 8 години.
Пътешествах по 6-7 месеца, прибирах се тотално разбит и отслабнал с 20 кг. (от 100 кг. на 80 кг.), възстановявах се по 1-2 месеца и пак тръгвах. И така до 2019 г., когато се случи нещо неочаквано. Събудих се една сутрин в Никарагуа и осъзнах, че повече не ми се пътува.
Бях свикнал в края на едно пътешествие да планувам следващото. Например, на края на някоя обиколка в Африка вече си мислех къде в Азия да отида, откъде да тръгна и колко държави да обиколя. Това, тази моя страст, приключи в Никарагуа и реших да се върна, тъй като и от парите почти нищо не беше останало.
След 8 години отсъствие се обадих във фирмата, в която работех преди, разказах им какво съм правил и им дадох да разгледат социалните ми канали, където съм известен като Rosen Geographic. Предложиха ми да се върна при тях като продавач на турове на круизен кораб. Това беше най-невероятната работа, която съм вършил в живота си. Един ден продавах на туристите ваучери за гмуркане, парасейлинг, АТВ–та и всякакви подобни екстремни спортове, а после цяла седмица ходех с тях по турове. Чувствах се тотално осъществен – не само се занимавах с моята страст, но ми плащаха за това.
След година дойде Корона вируса и всичко се обърка. Тогава се върнах в България, успях да си оправя имотите, направих ремонти и отсях ненужните хора, които имах в живота си. Сега се чувствам почти напълно щастлив. Почти, защото няма пълно щастие. Ако си напълно щастлив, то няма смисъл да живееш повече, щом няма към какво да се стремиш.
Обиколил сте 171 страни, кои са Ви останали и имате ли план да ги посетите?
Остава ми да посетя общо 24 страни в света - 12 в Африка и 12 в Азия.
Aко ще го правя за цифрата, мога да ги отметна набързо и ще стана сензация, защото ще съм първият българин. Това обаче не е реалистично, защото по начина, по който аз пътешествам, смъртта ми е гарантирана. Няма как да се щурам сам из Сомалия или Либия, нито в Демократична Република Конго, Йемен, Чад … Това са места, в които е изключено да съм щастлив пътешественик с раница. Реалист съм и знам, че няма да оцелея, защото не пътувам с гидове, не спя по хотели, нито правя туризъм, както повечето хора.
Удовлетворен съм от това, което съм видял. Даже оттук нататък да не посетя нито една друга държава и само да карам по българските планини, моята душа ще е щастлива.
Имате ли любима страна или регион?
Имам повече от една любима страна. Що се отнася до красиви плажове любими места са ми Бахамите, Хаваите, Френска Полинезия, Бора-Бора, Галапагос, Бермудите и Сейшелите. Малдивите също са невероятни. В България ги смятат за дестинация само за богаташи, а аз спах за 34 евро на нощ. Но аз пътувах за дълго, с раница на гръб, и отивах да питам местните. По интернет няма как да се намерят тези цени, понеже в някои от държавите е почти забранена рекламата на евтини курорти.
Имам и любими държави за планини. На първо място е Непал, все пак 10 от 14 осемхилядника са там. Танзания, защото изкачих най-високия връх на Африка – Ухуру (5895 м) в планината Килиманджаро. Следват Австрия, Италия, Франция. Отделно Патагония – чилийската и аржентинската – невероятно чисто място.
Имам любими държави и за хора. Бразилия е една от тях. В България съм чувал негативно мнение за нея, но за мен тя си остава една от най-невероятните държави с едни от най-красивите жени в света.
При толкова много пътувания имало ли е неприятни случки или критични моменти?
Най-критичната ситуация беше в Гватемала. Видях в едни блата един крокодил, малък, около 2 метра. Без проблем му затворих устата с ръце. Пробвах да я затворя втори път, но крокодилчето скочи. Аз също скочих и ми се размина на милиметри. Една жена се разкрещя: „Глупак, тия крокодили вече няколко туриста издърпаха в блатото и никой не можа да им помогне!”
На Маршаловите острови също бях близо до смъртта. Реших да взема лодка да ме закара до най-далечния остров, а после да се върна пеш. Местните ми обясниха, че правя нещо нелогично. Аз не приех съвета им и за малко да платя с живота си. Когато започна приливът, течението между атолите се засили и взе да ме дърпа към океана, където се получават водовъртежи до 20-30 метра дълбочина. При такива ситуации човек трябва да се отпусне, да се остави да го завлече до долу и да тръгне да плува настрани. Ако не си подготвен, няма как да го знаеш. Аз се отървах на половин сантиметър. Тръгнах да се връщам и останах на един остров като корабокрушенец. Чаках, докато не ме качи една случайно преминаваща лодка.
В България на 18.08.2023 г. се опитах да кача връх Кутело в Пирин, но не по нормалния път, а право нагоре. В началото беше добре, после започна да се рони и стана толкова стръмно, че нямаше как да се върна назад. Последните 50 м се получиха на магия, но бях изтръпнал, изморен, паникьосан.
Така, че да, имал съм ситуации, но сам съм се вкарвал в тях. С хора никога не съм нямал проблеми. Израсъл съм с мисълта, че всички хора са еднакви и всеки може да ти вземе живота. Най-малкото дете в Салвадор може да грабне пистолет и да те гръмне. Аз гледам с респект на всяка култури и уважавам всеки човек. Не се опитвам да променя мисленето на хората или да им казвам колко зле живеят.
Колко езика говорите?
Български, испански, руски, английски и португалски. Последният не е на нивото на другите, но се справям.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да следват сърцето си. Умът ни спасява от неприятности в някои ситуации, но ако искаме да сме наистина удовлетворени и спокойни в душата, трябва да следваме сърцето си.
