ВТОРИ БЪЛГАРИН ОСТАНА В ПЛЕН НА „ПЛАНИНАТА УБИЕЦ”

09/02/2021

ВТОРИ БЪЛГАРИН ОСТАНА В ПЛЕН НА „ПЛАНИНАТА УБИЕЦ”

        

На 5 февруари т.г. при опит за зимно изкачване на К2 (8611 м) загина Атанас Скатов. К2, Чогори, Кей Ту или Когир, както и да го наречете, това е все той – най-трудният, най-жестокият, но пък и най-красивият от 14-те осемхилядника на планетата. Преминал успешно по ледените склонове на 10 от 14-те най-високи върхове, условно наречени осемхилядници,  Скатов остана вечен пленник на 11-тия, към който бе тръгнал.

        

ЗАЩО К2 И ТО ПРЕЗ ЗИМАТА?

 

         Отговорите на този въпрос са два. Единият е на Скатов и той се базира на това, че след като е участвал в 21 експедиции, 14 от които са над 8000 метра и при тях е изкачил 10 различни осемхилядника с едно повторение на Еверест, той вече може да пробва и нещо повече. Точно това ми заяви самият той два дни преди да поеме дългия път на Изток, към примамливия първенец на планината Каракорум (20.12.2020 г.).

         Вторият отговор е на автора на този материал и той е: Наско просто нямаше друг избор. Както мнозина читатели знаят, на него му оставаха само четири върха, за да направи България носителка на най-престижната корона за алпинистите - „Хималайската корона”, и самият той да стане неин носител, и то като веган. Поради пандемията миналата година хималайските и каракорумските експедиции бяха сведени почти до нула. Съвсем неясно е положението и за тази година. „Отворилата” се вратичка за зимния сезон 2020/2021 година, породена от надпреварата за първо зимно изкачване на единственния неизкачен при зимни условия осемхилядник, този на  първенеца на Каракорум К2, отвори апетитите на мнозина алпинисти.

         „Отварянето” на вратичката стана възможно, защото с най-големи апетити за това са пакистанските домакини - баща и син Али и Санджик Садпара и включилият се към тяхната свръзка ирландец Джон Снори. Нямаше как пакистанското правителство да откаже такава възможност и на съседите си от Непал – 10-членният силен състав на шерпите, които пък щеше да поведе не кой да е, а самият Нирмал Пурджа. Едно име, което в последната година събра суперлативите дори и от самия Райнхолд Меснер, който заяви: „Повече от това, което направи Пурджа, няма какво повече да се направи в алпинизма” . А той вече бе изкачил и 14-те осемхилядника само за 196 дни, или малко по-бързо от това, което бе заявил – за седем месеца.  

         От създалата се обстановка се възползваха още двадесетина силни алпинисти от различни страни и континенти, събрани в една комерсиално специализирана фирма за високопланински експедиции - Alpine Adventure Guides, в която участва и Атанас Скатов.

 

В подножието на върха

         Още на 5 декември в базовия лагер под К2 (5100 м) разпъват  своите палатки двамата пакистанци и ирландецът. На 29 декември 2020 г. последователно  започват да пристигат и двадесетте представители на комерсиалните експедиции с придружаващите ги шерпи, в това число и българинът Скатов, който напусна България на 20 декември. Последни в базовия лагер се настаняват участниците в експедицията на шерпите от Непал, за които бяха и горните слова.

         В разговора, който проведохме с Наско преди отпътуването му, стана ясно, че избраният от него шерп незнайно по какви причини се отказва в последния момент. „Ще рещавам въпроса на място в Непал или на самия лагер, където мога да се присъединя към някои от другите алпинисти, с които не само че се познавам, но дори с някои от тях сме приятели”. В разменените впоследствие съобщения стана ясно, че Наско си е избрал за шерп Лакпа, когото самият той вече нарича партньор.

 

Подготовката на междинните лагери

         Съгласно предварителните уговорки в експедицията, в която е и Скатов,  на място всеки работи по свой план. Така на 3 януари Скатов и Лакпа правят първото навлизане по маршрута към върха. За това първо излизане те плануват да стигнат до лагер 2 (6600 м), където да нощуват. Атмосферните условия обаче не са подходящи. Вятърът се усилва до 70 км в час, а температурата спада до минус 50 градуса и те прекарват една нощ в лагер 1 (5850 м), след което се завръщат в базата, където участват в традиционната Пуджа” - умилостивяването на боговете.

         Междувременно влошаването на времето се задържа трайно, а и Скатов се разболява. Получава разстройство и е с висока температура.     

С масирани антибиотици бързо се възстановява и на 12 януари предприема втората ротация - термин, който отскоро заменя излизането по маршрута с цел устройване и зареждане на междинните лагери, както и набиране на тъй необходимата аклиматизация.

         Лошото време и най-вече силните ветрове са нанесли силни увреждания на лагери 1 и 2, които са възстановени с много труд и загуба на много часове. В това време първа атака към върха предприемат бащата и синът Садпара и ирландецът, но много силният вятър ги връща обратно. Пак по това време К2 взема и първата за експедицията жертва. При слизане към базата се скъсва един от парапетите, вследствие на което ръководителят на групата, в която е и Наско, каталунецът Серджи Минготе,  пропада на 600 метра и загива. А Минготе вече е събрал пълната колекция на 14-те осемхилядника. Това силно разстройва намиращите се в базовия лагер, но не оказва влияние на бъдещите им планове, въпреки че дни по-късно съдбата на Минготе застига и американски алпинист, чието тяло все още не е открито.  

         В същото време 10-членният състав на непалските шерпи издебва кратък промеждутък и в много бързо темпо, на 16 февруари 2021 г., печели битката за първото зимно изкачване на върха. Мнозина читатели навярно са станали свидетели на затрогващите мигове, когато 10-те непалци, хванати за ръце, едновременно стъпват на 8611-те метра, пеейки националния си химн. Величественно!...  Единственният осемхилядник, който години наред не допускаше на връхната си точка при зимни условия нито един участник от седем експедиции, се предаде.  Цели 18 дни след това времето в района остава „ужасно хималайско”, както обикновено го наричат алпинистите.

         На 3 февруари най-после времето се смилява и в 2 часа през нощта Наско и Лапка, заедно с още няколко алпинисти, поемат в решителния щурм. На 4-ти нощуват в лагер 3 (7350 м), а в 11 часа на 5-ти февруари започват атаката, при която възнамеряват да пропуснат лагер 4 (8000 м) и да продължат към върха. Те бързат, защото от базата са предупредени за настъпващите силни ветрове. На 5 февруари, още рано сутринта, времето бързо се влошава и те вземат единственото правилно решение да се откажат от атаката и да се завърнат в базата.

В района на „Гърлото на бутилката”, където са най-трудните пасажи, е опънат парапет от група шерпи няколко дни преди да започне сезона. По опънатия парапет слизат всички алпинисти. Скатов, който се движи последен, не достига до тях. Тревогата набира скорост. Първоначалното съобщение гласеше, че опънатото алпийското въже се е скъсало и той пропада от около 7300 м н.в. Точно там, където става нещастието и с каталунеца Серджо Минготе пред петнадесетина дни.

         Започва търсенето на Скатов, като в акцията се включват и два хеликоптера на пакистанската армия. В сравнително по-спокойно време и добра видимост тялото на нашия алпинист е намерено на 5500 м н.в., като се уточнява, че при падането си Наско е прелетял и 400-метров леден склон. Първоначално не се съобщава за трагичен завършек, но в 13.09 часа официално бе обявено, че един от хеликоптерите, в който са тялото на Скатов и приятелката му, се насочва към базовия лагер. Точното състояние не бе съобщено. След по-малко от час дойде и официалното съобщение от МВнР, потвърдено от посолството ни в Исламабад, че българският алпинист Атанас Скатов е починал и трупът му е свален в най-близкия до подножието на върха град Скарду.  

         Това са фактите, с което искам да завърша. Ще пропусна мой    коментар за появилите се впоследствие мнения в наши  и чужди издания, както и в социалните мрежи. На този етап няма да коментирам и взаимните обвинения между шерпите, положили въпросния парапет, които твърдят, че Скатов се е подхлъзнал в момента, когато се е откачил от едното въже, за да се прикачи към следващото. Това той не бил успял да изпълни бързо и прецизно. От друга страна са доводите на организаторите на комерсиалната експедиция, които пък обвиняват шерпите за положени стари въжета. Не съм бил на място и нямам право на коментар. Не че бягам от него, ще го направя тогава, когато се установи точната причина. Аз твърдо вярвам, че този момент ще бъде доизяснен и публикуван, защото има важно и съществено значение при набирането на кандидати към един или друг от 14-те осемхилядника от комерсиалните експедиции. А защо не и навсякъде, където не самите алпинисти си правят осигурителните парапети, както беше допреди появата на комерсиалните експедиции.  

Не искам да сложа точката тук, преди да съм взел отношение и по  още един въпрос, който другите медии не коментираха, за което ги поздравявам. Става въпрос за подкрепата, която ръководството на БТС даде на Скатов специално за това негово участие. Напротив, бих обвинил БТС, ако не се бе отнесло положително и не бе го подкрепило. Та нали БПК/БАК през 1929 г. се появи от редовете на ЮТС. Нали нашият „стадион” е един за туристи, алпинисти, спелеолози, ориентировачи и редицата други като коло- и воден туризъм..  Нали нашият „стадион” е общ – планините и техните върхове, които всички силно обичаме и там всеки прави това, което му е на душата и сърцето...

Впрочем в момента, когато пиша тези редове, върви съобщение, че                       още трима алпинисти - Али Садпара,  Джон Снори и Хуан Пабло Мор са изчезнали и е започнала нова спасителна акция за тяхното издирване. В очакване сме на нови още 3 жертви, което само за този период ги прави  6. А това категорично извежда „Планината убиец” на първо място по този печален показател сред осемхилядниците.

Пишейки настоящите редове, ще завърша с преклонение пред всичко онова, което през последните години направи Атанас Скатов в Хималаите и 7-те континента и ще се присъединя към голямата мъка на родителите и многобройните му приятели и фенове.

Почивай в мир, Наско! Твоето име ще остане трайно в летописа на  българския алпинизъм.  

 

                                                                                           доц. Сандю Бешев   

Btsbg.org © 2021 All rights reserved