„Агушеви конаци“

Агушевите конаци представляват архитектурен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, разположен в Средните Родопи близо до извора на р. Арда, и е най-големия запазен родов замък от средновековен тип в Родопите и Югоизточна Европа. Строежът на Агушевите конаци започва около 1820 г. и е завършен 1842 г. Върху площ от два декара е изграден комплекс от 3 сгради, които са последователно свързани и са оградени с общ зид и кула, като всяка от тях е с отделен двор, кладенец и всичко необходимо за функциониране независимо една от друга. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комин, а композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл, на която са подредени 5 архитектурни елемента - кула, 2 еркера, пещ и тежки дървени порти, които създават неповторимо въздействие и чувство за ред и хармония. В Агушевите конаци се е намирала една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. Библиотеката е оцеляла въпреки превратната си съдба и в момента основната част от нея се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, в отдел „Специални сбирки”.