Арх. резерват „Абритус“

Археологическият резерват Абритус, с площ 1000 дка, възниква като тракийско селище. Доказват го намерените оръдия на труда и битови предмети като жертвеника от времето на владетеля Реметалк Първи. След продължителни войни римляните унищожават тракийската държава и през 45-та година от новата ера завладяват окончателно Балканския полуостров.

В периода I-IV век в Абритус били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия - и Христос. Един от най-разпространените култове там бил този към Херкулес, но били почитани още Юпитер или Марс, Сабазий, Аполон, Хигия, Арес, Херакъл и още много други.

През 251 година тук се състояла голяма битка между римските войски начело с император Деций Траян и готите. В битката загиват императорът и неговият син. Поредното възстановяване на Абритус е осъществено в началото на IV век от император Константин Велики. Този трако-римски град просъществувал до края на VI век, когато бил разграбен и обезлюден. През VII век върху неговите руини възникнала българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав, а после и средновековно селище, унищожено напълно през XI век от печенегите. През 13-14 век западно от Абритус възникнало българско селище, наречено Хръсград или Херазград, чийто продължител е сегашният Разград.

Всички тези факти векове наред били неизвестни и на науката, и на местното население. Завесата повдигнал през 1887 година академик Анание Явашов, който започнал разкопки в западната част на Хисарлъшката могила. От неговите открития се заинтересувал Карел Шкорпил, но систематични проучвания започнал професор Теофил Иванов през 1953 година със съдействието на Историческия музей в Разград. И постепенно Абритус разгърнал пред очите на изследователите целия си блясък и величие. Днес в експозициите могат да се видят кремъчни артефакти от палеолита, най-ранните следи от присъствието на човека в Разградския край, каменна брадва и амулет от нефрит от неолита. Очевидно своя разцвет древните общества достигат през късната каменно-медна епоха. Наред с кремъчните сечива се появяват първите медни оръдия на труда, керамика, изящна култова пластика и накити, изработени от средиземноморски миди. Много са находките от времето на траките, особено предметите и оръжията, отливани от бронз. Освен известния златен Пегас, тук беше намерено и най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя /4 кг/, сечени от 10 императори и императрици от V в.н.е., управлявали Източната римска империя.

Абритус е бил изграден като римските градове - с прави улици и обществени сгради, построени в центъра около градски площад /форум/. Бил водоснабден чрез няколко глинени /керамични/ водопровода. През 1976 е разкрита напълно укрепителната му система. Общата застроена площ на Абритус обхваща 300 декара, половината от която защитена от крепостните стени. Особен интерес предизвиква така нареченият Перистилий - комплекс, разположен на 3200 метра площ, резиденция на висш държавен магистрат. От голям портик на южната фасада с йонийска колонада се влиза в шест магазина, а от южния вход малък коридор извежда в голям двор под открито небе, чиито четири стени са оградени с римско-йонийска колонада /перистил/. От там идва и името на комплекса. В него е имало големи стопански помещения, представителна приемна зала, спални и сервизни помещения. Сградата е била използвана до края на VI век, когато заедно с целия град е станала жертва на аварското нашествие. През декември 2002 година тук е експониран и открит Лапидарий, който включва около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.