Археологически институт с музей при БАН

Археологическият институт с музей при БАН има дълга история. В настоящия си вид функционира от 1949 година и е продължител и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 година библиотека в София. Преобразуван е през 1892 година в Народен музей и на Българския археологически институт, образуван през 1921 година като първи научен институт у нас.

Невъзможно е в няколко реда да бъде представено най-важното от забележителната дейност на АИМ - БАН. Даже само изброяването на основните му секции подсказва изключително широкия спектър на научните търсения и интереси: „Праистория", „Тракийска археология", „Антична археология", „Средновековна археология", „Нумизматика и епиграфика" и не на последно място „Проблемна група за интердисциплинарни изследвания".

Изключено е да се изброят имената и на всички изтъкнати специалисти, допринесли за всепризнатия авторитет, с който се ползва АИМ-БАН днес, но все пак трябва да споменем две имена: на Константин Иречек, който още през 1881 година мисли за новия музей като за място, в което „всеки родолюбец ще може да се запознае по-отблизо с отечеството си" и „всеки чужденец да си състави ясно и добро понятие за България и за българите", и на проф. Богдан Филов - двигател при създаването на музея и в продължение на първите 20 години негов фактически ръководител.

Днес Археологическият институт с музей е истинска съкровищница с над 450 000 експоната, съхранявани в неговите фондове, с 6 500 антични и около 200 средновековни каменни паметника и нумизматична сбирка, която би направила чест и на най-големите музеи в света.

Непременно трябва да се спомене зала „Трезор", където акцентът пада върху три световноизвестни съкровища: Вълчитрънското, Луковитското и онова от Николаево /Плевенско/. Тази зала е предназначена за експонирането освен на съкровищата, така и за находки от гробове и единични предмети с особено голямо художествено и историческо значение.

АИМ - БАН има филиали в Шумен и Велико Търново.