Археологически комплекс „КАЛЕТО”

Археологически комплекс „Калето” се състои от 4 нива. Първото обхваща паркинг с 30 места, парк с алпинеуми и фонтан, административни и експозиционни помещения.
На второ ниво е разположена новоизградена

амфитеатрална сцена с 84 седящи места и декоративна колонада.

На третото ниво се намира климатизирана експозиционна зала, представяща историята на крепостта през вековете. Изложен е макет на римска крепост от II век, показващ разположението на сградите в нея. Показани са и уникални предмети и останки от различните исторически периоди, през които е съществувала крепостта.
На последното ниво са крепостните останки, консервирани и експонирани за посетители. Предвидени са два маршрута- единият обхваща вътрешността на крепостта, а другият е обходен и минава покрай основите на крепостната стена. 

В началото на обходния маршрут е запазена част от допълнително укрепление (протейхизма), изградено през периода IV- VI век. В крепостната стена има разрушена част, която представлява овъглен от пожар пласт. Тя е експонирана за посетителите с цел да се видят следите от най - ранното заселване на скалния рид.

В края на обходния маршрут най - ярко се откроява структурата на крепостната стена- виждат се редове от квадри, дялан и речен камък. Личат и местата, където в стената на северната кула са вграждани сантрачи (дебели, здрави греди между редовете от камъни) за по- голяма устойвост.

В Археологически комплекс „Калето” е съхранена 70 - вековна история. Регистрирано е присъствието на всички цивилизации, населявали българските земи от каменно- медната епоха до Средновековието. Това се дължи на стратегическото местоположение на крепостта. Хълмът на реката осигурява естествена защита и е разположен на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до днес.

Археологически комплекс „Калето” е запазил следите на две последователно съществували укрепени селища от края на каменно - медната епоха и бронзовата епоха, които са унищожени при стихийни пожари. Многобройните находки от този период свидетелстват, че селището процъфтява като занаятчийски център по това време.

Една от значимите находки от края на каменно - медната епоха е откритото „Светилище на тура” , което няма аналог в Европа. На близо 4 м дълбочина е открит жертвен олтар със симетрично разположени два черепа на праисторическо диво говедо (тур) и каменна букрания.

От съществено значение е приемствеността на свещеното място през различните епохи. Върху останките от „Светилището на тура” след 2 500 години е създаден ранно - тракийски храм. Древните траки от племето „трибали”, населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя. 

В центъра на крепостта, в близост до „Светилището на тура” се намират останките от римски храм, в който са принасяни дарове за боговете. От този период са открити множество бронзови монети от времето на Римската империя, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. 

Сред основите на римския храм е открита единствената напълно запазена монета на император Александър Север, която не е била в обръщение и е дадена в дар на храма.

Една от най- важните находки от римската епоха е откритата под основата на крепостната стена бронзова отливка на орел. Това е едно от най - ранните изображения на тази птица- символ на Римската империя, изразяващ власт и сила.

Друга ценна находка е откритият бронзов ключ. Поради стратегическото значение на римската крепост археолозите допускат, че това е символичният Ключ към Северозапада.

В края на VI началото на VII век по тези места се заселват славяните, а малко по- късно прабългарите. Върху заварените руини те построяват свое селище, което просъществува от IХ до ХI век. Старобългарската крепост и селището са превзети през ХI век от византийския император Василий II. По време на византийското владичество крепостта е използвана с наблюдателна и отбранителна цел.

Крепостта отново е използвана по време на Втората българска държава. Според много местни легенди в този район и по протежение на Искърското дефиле са водени едни от последните битки на цар Иван Шишман. Крепостта на Калето, наричана Дърманица (Дерманица) е участвала в отбраната от настъпващите османци. Окончателното й разрушаване и изоставяне е през ХIV век по време на завладяването на българските земи от османските турци.

Местоположение

Археологически комплекс „Калето” се намира в Северозападна България, на входа на гр. Мездра (област Враца). Разположен е върху скалист рид, надвесен над левия бряг на р. Искър. 

Транспорт

Археологически комплекс „Калето” се намира в непоресредствена близост до международен път Е-79, на 90 км от гр. София и на 15 км от гр. Враца.Обектът се намира в близост до гара Мездра, която е важен железопътен възел, през който преминават голяма част от основните влакови линии.