Бачковски манастир

Бачковският манастир, втори по големина в България, основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани и неговия брат Абасий, е уникално съчетание от армено-грузинска, гръцка и българска православна култура.

Дълго време предание сочело, че под олтара на черквата „Свети Архангели" е бил погребан свят човек. Предполага се, че именно там е намерил най-сетне покой последният български патриарх Евтимий Търновски.
Костницата на манастира е единствената запазена сграда от 11 век. В двуетажната сграда, построена през 1601 година, са старинната манастирска кухня /магерница/, а до нея е трапезарията със запазена прекрасна стенописна галерия от 17 век. Храмът „Свети Никола" е изрисуван от Захари Зограф, който за около две години изографисва сцени с над 600 образи.
Главната черква на манастира, „Свето Успение Богородично", по своята монументалност и с необичайното за началото на 17 век архитектурно решение, е уникален български паметник. Именно в нея се пази чудотворната икона на Света Богородица, дарена от грузински поклонници през 1311 година. Вече повече от 350 години, в понеделник след Великден, тя се изнася от манастира до местността Клувията, където била скрита по време на османското робство. Легенда твърди, че през 17 век тя случайно била намерена там и върната в манастира, откъдето няколко пъти изчезвала мистично и се връщала сред скалите. "Бягствата" й престанали, след като за нея бил направен специален олтар. Всеобщо е убеждението, че докосналите се до нея болни оздравяват. Друго едно литийно шествие за предпазване от болести и бедствия се провежда на 25-ия ден след Великден. Някои от поклонниците прекарват нощта в църквата „Света Богородица Благовещение" в Асеновград, а на другия ден изнасят иконата на Божията майка и с нея стигат до Бачковския манастир.