Царевец

Този град, сърцето на средновековната българска държава, бил наричан „Царевград Търнов", „Трети Рим", „Втори Константинопол" и го сочели като един от най-могъщите и големи градове в Югоизточна Европа през XII-XIV век, който поддържал оживени

търговски връзки с Генуа, Венеция, Дубровник и още много други. Център на върховното управление на държавата бил силно укрепеният хълм Царевец, до който можело да се достигне само от запад. Доминиращо място в крепостта заемали Дворцовият и Патриаршеският комплекс. Дворецът на българските царе е бил най-внушителният и монументален ансамбъл в столицата, където живеели владетелите и техните приближени, които осъществявали цялостната политика на държавата. С площ от 2872 кв. метра, той бил защитен от мощни крепостни стени и кули. В дворцовата църква били положени мощите на най-почитаната от българите светица - Света Петка Търновска, и пак в нея били погребани някои от българските владетели, стояли начело на държавата през XIV век.

Патриаршеският комплекс заема площ от 2413 кв. метра. Оттук, от „Майката на всички църкви" се осъществявало управлението на духовния живот. В него са се намирали библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения, килиите на монасите. Днес може да се посети напълно реставрираният патриаршески храм „Възнесение Господне", чиято кула-камбанария се вижда от което и да било място в старопрестолния град. Вътрешността на храма е украсена с мащабни композиции, дело на Теофан Сокеров, които представят личности и важни моменти от нашата средновековна история. Експозицията е изцяло със светски характер.
Археологическите разкопки свидетелстват, че останалата част на Царевец е била плътно застроена, разкрити са основите на над 470 жилищни постройки, 23 храма и 4 градски манастира.