Черни връх – Витоша

Черни връх е най-високата точка на Витоша. Надморската му височина е 2290 м, с което планината се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

Витоша е единствената куполна планина у нас. Куполната й форма се подчертава от нейните най-високи върхове, разположени в непосредствена близост един от друг - Резньовете и Черни връх. Най- уникалното природно образувание на Витоша са нейните каменни реки. Част от нея е обявена за природен парк - първият у нас и на Балканския полуостров (обявен през 1934 г. за народен парк), а в него са включени два резервата - "Бистришко бранище" и "Торфен резерват". Витоша е най- урбанизираната и с най-гъсто разположена материална база за отдих, туризъм и спорт в сравнение с останалите български планини.
Черни връх е заравнена поляна, която има форма на неправилна елипса, дълга около стотина метра, край която се издигат шест групи обли каменни грамади, натрупани симетрично откъм юг, запад и север.
Най- високата грамада се издига над платовидното водоразделно било, което го свързва с Резньовете. Черни връх се намира на Балканското вододелно било и заема централно място в планината. Наподобява пресечен конус, чиято горна равнина се издига едва 40-50 метра над понижението, което го отделя от вр. Голям Резен. Полегатите му склонове са покрити с едри скални блокове и тревиста субалпийска растителност.
Витошкият първенец е типичен хидрографски възел. По склоновете му са изворните райони на най-големите Витошки реки. На юг и запад се отправят потоци и реки към Бяло море, а на изток и север - към Черно море. Река Струма, която води началото си южно от Черни връх, е втора по пълноводност в България.
Първенецът на Витоша е един от най-обгледните върхове у нас. Южно и на заден план са внушителните върхове на Рила и ниската Верила (с най-високия си връх Голям Дебелец). Вляво от тях е Плана с вр. Манастирище, на изток се очертава Лозенската планина, а зад нея - Ихтиманска и Същинска Средна гора. На север е веригата на Стара планина - от вр. Ком до първенеца й вр. Ботев, а на запад се разстилат ниските планински вериги - Люлин, Чепън, Любаш, Вискяр, Черна гора и Руй. Непосредствено до Витоша, разделяни от долината на р. Струма, се виждат голите ридове на Голо бърдо, по на запад са планините на Краище, на югозапад се вижда заобленият масив на Осогово с неговия връх Руен.
Първото научно планинарско изкачване на Черни връх е извършено през 1836 г. от френския геолог и пътешественик Ами Буе.
Черни връх е свързан с историята на българския туризъм, планинарство и скиорство и с право се счита за негова люлка. На 27.08.1895 г., по покана на Алеко Константинов, на Черни връх се изкачват около 300 души (между тях и Иван Вазов) и с това се полагат основите на организираното туристическо движение у нас. Щастливецът почувствал слабо своето перо, за да изрази възторга си, затова се обърнал към Иван Вазов да опише „тази поражающа със своето величие картина". Народният поет се отзовава на Алековата покана и написва стихотворението „На Черния връх".
През 1935 г. на върха е изградена метеорологична станция, с което се осъществява мечтата на метеоролози и туристи от няколко поколения. Сега тя се използва за работа с научна апаратура, за жилище на метеоролозите и за туристически подслон с чайна за временен подслон и кратка почивка на преминаващите туристи през върха. На наблюдателницата и на голяма скала източно от нея са поставени барелефи с лика на Алеко Константинов и възпоменателен надпис от алековци.
През 1966 г. на Черни връх е поставено началото на сегашното движение „Опознай родината 100 НТО". Той е включен и в Националното движение „Покорител на 10-те планински първенци" под № 4. През него преминава трасето на европейския туристически маршрут „Е-4".
Най-подходящи изходни пунктове за изкачване на Черни връх са х. "Алеко" их." Кумата".