Дом-музей „Пеньо Пенев“ (създаден през 1964 г.)

От освобождението на България от османско робство до края на XX век страната ни е загубила по различни причини множество талантливи поети.
Един от тях, наричан често „поетът с ватенката", е Пеньо Пенев. Той не е роден тук, а в село

Добромирка, Севлиевско, където очевидно е имал детство, което не може да се нарече щастливо. Това, както и несполуките в брачния му живот, многогодишните проблеми, причинени от доносници, и безперспективността вероятно са причините за неговата меланхолия. Пеньо Пенев пристига в Димитровград през 1949 година, където прекарва най-хубавите си години и се превръща в големия поет Пеньо Пенев. На 27 април 1959 година се самоубива, но хората на Димитровград не само че не го забравят, а срещу гарата създават негов дом-музей. Запазена е стаичката, в която е живял и творил. Има и малка експозиция от снимки, спомени, картини, стихове и портрети, рисувани от неговия син Владимир Пенев.