Епископската базилика на Филипопол

Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Открита е по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г., а през 2016 – 2017 г. е доразкрита изцяло.

Тя е трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и атрий. Сградата е изключително мащабна по размери, с богато вътрешно архитектурно оформление и мозаечни подове. Общата ѝ дължина е около 83 м, а ширината е около 36 м, което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Издигната е върху по-ранни монументални сгради. През Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.

Подовете на базиликата са покрити с два слоя впечатляващо многоцветни мозайки с площ над 2000 кв.м. Те притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в Късната античност.

От 2018 г. Епископската базилика е вписана в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО като част от сериен обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“, който включва още Малка базилика от Филипопол и Късноантична сграда „Ирини“ – също част от „100 национални туристически обекта“.