Градски исторически музей

Градският исторически музей се намира в старинната част на Брацигово и се явява център на оформилия се музеен комплекс, който включва още родната къща на В. Петлешков, експозицията на брациговската строителна школа през Възраждането и Етнографската експозиция.

В Поповата къща, построена през 1847 година от братята Зафир и Михаил Попови, посетителят може подробно да се запознае с архитектурно-строителната школа през Възраждането, посветена на прочутите брациговски дюлгери. Показани са любопитни фотоси отживота им, инструменти и оригиналната кондика, тоест закон на строителния еснаф, както и мещровския речник, състоящ се от около 700 думи - таен език, с който те наричали пособия и елементи, за да запазят тайните на занаята. Според преданията Кольо Фичето идвал тук като калфа и даже щял да става зет на един от майсторите. А когато се заел с моста над река Осъм в Ловеч, поискал и получил помощ от тукашния еснаф.

Друг ценен архитектурен паметник на Брацигово е Дамовата къща, строена през 1835 година-комплекс от жилищни и селскостопански сгради. Вниманието в нея привлича запазената розоварна. Местният климат е мек, лютите студове и големите горещини са рядко срещани явления, брациговци се радват на красива пролет и топла есен. Всичко това е осигурявало прекрасни условия за отглеждане на маслодайната роза -поминък, който днес се възражда отново. Икономическото замогване в последните десетилетия на османското владичество подпомогнало духовното издигане на неговите жители. Особено голям принос за това имал Васил Петлешков, в чийто дом започва своята дейност читалище „Тръндафил".

Историческият музей на града е създаден през 1926 година от група учители, които откриват скромна сбирка в старото читалище. Днес в него най-многобройни са изложените експонати, свързани с революционните борби на неговите жители. Особено внимание е отделено на Априлската епопея от 1876 година. Тук са знамето, ушито от Ана Гиздова,оригиналните черешово топче, библия, нож и револвер, върху които са се заклевали въстаниците, както и много предмети, принадлежали на брациговския герой Васил Петлешков. Днес в неговата къща, строена през 1872 година от майстор Иван Боянов, се помещава художествената галерия на града. Първия етаж Васил Петлешков използва за аптека, а горния предоставя на основаното читалище.

В навечерието на въстанието, от 14 до 16 април, апостолите от IV революционен окръг свикват историческото събрание в местността Оборище. Присъства и Васил Петлешков, избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план в окръга и възванието към народа. Петлешков обявява въстанието на „Синджирли бунар" -площада, ограден с възрожденски къщи. Под изработеното от Ана Гиздова и осветено от поп Сокол знаме се събират 1333-ма бунтовници от седем селища. Те разполагат с шест черешови топа, 463 пушки и 817 пищова. Седемнайсет дни те са опиянени от свободата и се радват на победите си над башибозука, който не успява да сломи тяхната съпротива.

Брацигово е дало малко жертви в сравнение с другите въстанали градове и заслугата за това в голяма степен е на Васил Петлешков, чийто край е трагичен. Предаден от втория си баща, той глътнал предварително приготвената отрова, за да не попадне жив в ръцете на турците, но тя не подействала веднага. Закарали го при пашата вече замаян и почернял и го поставили между два огъня. Което не му попречило с невероятно мъжество да изрече думите, с които остана завинаги в нашата история: „Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете."