Чипровци в град с много интересна история. Разположен в област, богата на сребърни, оловни и железни руди и богати на златоносен пясък реки, районът на Чипровци е бил заселен от тракийското племе трибали през I век пр.Хр. и бил обект на рударски търсения и обработки. През Римската епоха се превръща в един от най-значителните златодобивни райони на Балканите. Във втората половина на V в. в района се настаняват славяни, които съжителстват миролюбиво с месното население. По време на Втората българска държава в района се заселват сакси, които донасят своя опит в рудодобива и металообработването, заедно с новата за местното население религия католицизма. През 1638 г. е създаден Чипровският закон за рудниците по повеля на местния управител Франческо Марканич. През втората половина на 16 и началото на 17 в. в Чипровци се развива една от най-значителните златарски школи на Балканите. Първото познато произведение на чипровските златари е сребърен обков на евангелие, изработен през 1567 г. за манастира Тисмана в Румъния. Дело на чипровските майстори е и обковът на Черепишкото евангелие от 1612 г. дискосът на Бачковския манастир, множество напрестолни кръстове , дарохранителници и мощехранителници. През 16 в. се изработват женски накити. Икономическото процъфтяване на Чипровския край, търговските и културни контакти с балкански и западни страни допринасят за духовното развитие на Чипровци и околните селища.През 1624 г. е разкрито Чипровско училище, в което наред с религиозните се изучават и светски дисциплини. Младежите, които проявяват склонност към учението, са изпращани да се обучават в Италия. Измежду тези млади хора се открояват имената на цяла плеяда културно - просветни дейци и политически дейци от Чипровци, които през 17 в. застават начело на движението за национално освобождение, като същевременно са известни книжовници, майстори - златари, дипломати, търговци, духовници с висш сан в католическата църква. Творци на Чипровската книжовна школа са множество високообразовани български патриоти, като: Петър Богдан Бакшев – виден ръководител на Българската католическа църква, талантлив писател и преводач, основоположник на българската историография и идеолог на националноосвободителното движение в Северозападна България през 17 в.; Петър Парчевич- най-образованият мъж в Югоизточна Европа през 17 в., прозорлив политик и талантлив дипломат, прославил своя народ в кралските дворове на редица европейски страни; епископът на Велика България Филип Станиславов - автор на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” и много други.
Чипровската книжовна школа е крупен исторически факт и нейните произведения са завидно постижение на българския творчески дух.
По време на Чипровското въстание ( 1688 г.) цветущият Чипровец със своите богатства, с домовете на първенците, с работилниците на майстори със златни ръце с манастирите, църквите и училищата престава на съществува. Малкото оцелели след въстанието преминават Дунава и се спасяват с бягство във Влашко и Унгария. Към средата на първата четвърт на 18 в. след погрома, неколцина се завръщат на мястото на опожарения град, и заедно с пришълци на близки и далечни селища при новите условия търсят да организират своя поминък. Така се стига до килимарския занаят, който спасява населението от гладна смърт и нови изселвания. Килимарството много скоро се превръща в основен поминък на чипровчани. В края на 19 в. чипровските килими се изнасят на Пиротския, Узунджовския, Ескиджумайския и др. панаири и участват в световни изложения, на които са удостоени с медали и дипломи. И днес създателките на килимите вярват, че тъканите не са само украса на дома, но че имат чудната вълшебна сила да предпазват от зло и носят обич и доброта.
Богатото културно-историческо наследство на Чипровци и чипровския край се съхранява в Историческият музей на гр. Чипровци.
Основната експозиция на музея е разположена в построената през 1896 г. за училище сграда. Музеят е открит през 1988 г. по случай 300 годишнината от Чипровското въстание. Еспозицията представя:
Чипровци през древността и средновековието
Старият чипровски металодобив
Чипровската златарска школа
Чипровци 17 век
Чипровско въстание
Килимена зала
Възрожденска живопис
Работно време:
Делнични дни:
08:00 - 12:00 / 13:00 - 17:00
Събота, Неделя и официални празници:
09:00 – 17.00
Посещения извън работно време – по предварителна заявка
Входни такси:
Възрастни - 2.00 лв.
Ученици и студенти - 0,50 лв.
Четвъртък - Безплатно
Адрес : ул. „Витоша” № 2, гр. Чипровци 3460, обл. Монтана
Тел. 09554 21 68 - Директор
Тел.09554 21 94 - Администрация
email: historicalmuseum_chiprovtsi [hop] abv [bts] bg
email: muzei_chiprovtsi [hop] abv [bts] bg
Добави коментар