Исторически музей

Когато човек се изправи на брега на язовир "Батак" и зарее поглед над Западните Родопи, първото, което му идва на ум, са редовете, написани от Иван Вазов: „Но кой казва, че България не е хубава, божествено хубава и величествена? Елате, елате и погледнете!"

Сред красотата на тази планина е трудно, почти невъзможно да се допусне, че в нея се е проливала кръв, но уви, това е самата истина. И то кръв на невинни хора, чието "престъпление" е била жаждата им за свобода, за национална независимост.

В историческия музей на Батак се съхраняват експонати от много цивилизации: на траките от войнственото племе беси, на римляни, византийци, славяни, прабългари, османци и българи.

Но този град е известен не само у нас, а и по света най-вече с героизма, проявен от неговите жители по време на Априлското въстание. Неговият своеобразен музеен комплекс включва още църквата-костница „Света Неделя", както и Шаровата и Балиновата къщи - исторически паметници, образци на традиционната архитектура от онова време. Втората е приютила и богата етнографска експозиция.

Най-внушителният християнски храм в Батак е „Света Богородица", но ние, по разбираеми причини, ще се спрем повече на вече споменатата „Света Неделя". Тя била построена през 1813 година само за 75 дни. Оградили я с високи каменни стени - като крепост, която наричали Калето. След разгрома на въстанието вътре се събрали над 2000 души, най-вече жени, деца и старци, които разчитали на защитата на масивните стени и на Божията закрила. Бранили я три дни. За да сломят защитниците, турците пускали вътре цели кошери с разярени пчели и запалена, напоена с газ слама. Мнозина загинали от задушаване, но най-страшна била жаждата. Майките квасели устните на дечицата със зехтин, докато го имало, а после и с кръвта на убитите. Изкопали с голи ръце кладенец, за да търсят вода, но напусто. Когато решили да се предадат и отворили вратите, там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. И трябвало да избират -между смъртта и приемането на исляма. По-голямата част от тях не се отказали от своята вяра и били избити. След всичко това, турците научили, че тук ще дойде международна анкетна комисия и се опитали да заличат следите от клането. Събрали и погребали част от телата, варосали стените, но кръвта отново избила по тях, та се опитали да свалят мазилката от зидовете.

Светът научил за потресаващите зверства най-напред от репортажите на американския журналист, военния кореспондент на вестник „Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан, чиито репортажи били издадени в отделна книга и веднага преведени на много чужди езици. Не останал по-назад писателят Виктор Юго, който се застъпил за българските интереси пред френския парламент. И още редица други...

След потушаването на въстанието равносметката е страшна: погубени били над 5000 души - мъже, жени и невинни дечица от 6-7000-то население на Батак.

През 1955 година „Света Неделя" е обявена за музей, а жителите на този град казват, че тя, след всичко станало, е „малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава", но и „голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава"!