Исторически музей

На повечето хора Велинград е известен със славата си на балнеоложки център, един от най-популярните в страната. И тя е напълно заслужена. Но представата за него би била непълна, ако не се посети историческият му музей.

Основан през 1951 година, той четири десетилетия носи името на 22-годишната партизанка Вела Пеева, която през март 1944 година се самоубива, за да не бъде заловена от полицията. От 1991 година е назоваван просто исторически музей.

Самото селище също получава името си от Вела Пеева. През 1948 година почти слелите се три села - Лъджене, Каменица и Чепино, са обединени и така се ражда Велинград.

Разположението му в Чепинската котловина предопределя изключително обилие и разнообразие на минерални водоизточници. Тук блика и най-големият карстов извор „Клептуза" с дебит 1 200 литра в секунда.

Това истинско богатство е подобаващо представено в постоянната експозиция на музея „Планината - гостоприемен дом". Фотоси и надписи върху камък представят най-старите действащи бани в България.

Посетителите на музея могат да научат много неща за историята и уникалния фолклор на този район, обитаван от древни времена. Легенда твърди, че именно тук се е подвизавал митичният Орфей, който покорявал със своята музика и дивите животни, и даже вятъра. Пак тук мнозина изследователи търсят и храма на Дионисий, за който пишат историците ХеродотиТукидид.

Във фондовете и експозициите на музея: "Археология", "Етнография" "Възраждане", "Нова и най-нова история" и отдел "Художествен", се съхраняват повече от 17 000 археологически находки, предмети за бита, икони, старопечатни книги, фотоси, лични вещи и архиви на известни личности. Например експонатите, отразяващи живота и творчеството на един от най-великите оперни певци в света, баса Николай Гяуров. Показани са оригинални костюми от забележителните му роли, матрица на монета с неговия лик, сечена в Австрия, партитури, грамофонни плочи с негови изпълнения, фотоси.

Освен тракийската култова керамика на племето беси с врязаните в нея символи, тук могат да се видят разнообразни произведения на различните етнически и верски групи, населявали Чепинския край - власи, българи

християни и мюсюлмани, както и на изключително интересните арумъни: тъкани, облекла, чорапи, рисувани с восък и писалки, великденски яйца и ДР-

Подобаващо място в експозициите е отделено и на участието на чепинското население в национално-освободителните борби и във Възраждането.