Исторически музей (създ. 1951 г.)

Градът се ражда с Указ, подписан на 2 септември 1947 година от тогавашния министър-председател и лидер на БКП - Георги Димитров, според който се обединяват в едно селата Раковски, Мариино и Черноконьово. Главна заслуга за изграждането му има младежкото бригадирско движение. След това в него се развиват химическа и циментова промишленост, които не успяват да го превърнат в окръжен център, но силно замърсяват почвата и атмосферата.

Даже и да е изкуствено създаден, този град съществува, неотменна част е от най-новата история на България и пази спомени за неща, които са не само поучителни, но и източник на гордост за неговите жители.

Едно от тях е историческият музей, в който могат да се видят вещи и фотоси от бита на хората от трите села, на чието място възниква Димитровград, от прокарването на Барон-Хиршовата железница през 1873 година, от развитието на минното дело в този район. Множество документи, оръжие, писма, снимки, топографски карти и спомени на очевидци свидетелстват за участието на местни хора в завършващия етап на Втората световна война.

Привличат вниманието оригинални документи, свързани със създаването на самия град: от решения, протоколи и писма до архитектурни планове - безстрастни свидетели, които привличат през годините множество историци, изследователи и тълкуватели на отминалото време.

Отделни раздели са посветени на селското стопанство, с което някога са се славили трите съставни села, на промишлеността, просветата, културата и обществено-политическия живот на Димитровград. Запазени са интересни лични архиви като тези на бившия кмет Петър Йорданов, на Пенчо Кубадински - известен деец на БКП, един от главните ръководители на бригадирското движение, от което са и преобладаващата част експонати в музея: униформи, значки, ордени и медали, вестници и бюлетини, фотоси и инструменти.

В отдел „Етнография", създаден през 1998 година, се съхранява значителна колекция от традиционно облекло, оръдия на труда и съдове, накити и църковна утвар.