Копривщица – АИР

Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници. В него са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII в. Най-известното от копривщенските килийни училища е открито 1810 година от бащата на Найден Геров – хаджи Геро Мушек (прототип на хаджи Генчо от„ Българи от старо време). През 1846 година Найден Геров открива едно от първите български класни училища. През 1850 година -  е открито и девическо училище. Тръгнете из този музеен, но жив град, с вълнение и емоция, който е едно от най-българските исторически кътчета.

Лютовата къща е архитектурен шедьовър – построена от пловдивски майстори през 1854 година за богатия джелепин /търговец на добитък/ Стефан Топалов. Купена по-късно от заможния търговец Петко Лютов. Отличава се с богато украсени фасада и интериор. Търговските интереси на Петко Лютов го отвеждат чак до Кайро и Александрия в Египет. Изрисуваните медальони по стените показват екзотичните градове, посетени от предприемчивия й стопанин. На приземния етаж е разположена постоянната изложба на оригинални копривщенски плъсти - една вече позабравена технология в България за изработка на килими от непредена вълна. 

За нищо на света не бива да пропускате родния дом на Каравелови. Спрете се при експозицията, съхранила свидетелства за живота на по-малкия, Петко Каравелов, останал донякъде в сянката на по- големия си брат – изтъкнатия български писател, публицист, етнограф и революционер Любен Каравелов. В посветена му експозиция, разположена в бившата стопанска сграда на дома, е представен най-значимият експонат на музея – печатарската машина, на която са отпечатани Каравеловите вестници, списание "Знание", Ботевият вестник „Знаме", а след Освобождението, вече в Търново, и първата българска Конституция. Тук могат да се видят и книгите на този обичан писател, автор на „Хубава си, моя горо", на класическите повести "Българи от старо време", "Мамино детенце", "Хаджи Ничо", както и скулптурна възстановка на главата на Любен Каравелов, портретите на родителите му и родословното дърво на Каравелови.

След като минете край Мавзолея-костница на загиналите в Априлското въстание копривщенци, изкачете се по хълма до къщата-музей на Тодор Каблешков, автора на „Кървавото писмо", за да научите историята на най-самоотвержения копривщенски родолюбец. След обучението си в Копривщица и Пловдив, Каблешков завършва и френския лицей в Цариград. Владее три езика и притежава широки познания и богата култура, но жертва всичко за свободата на родината. След въстанието се оттегля с четата си в Балкана, но е предаден от българин и заловен от турските власти. След жестоки изтезания в Троянския, Ловешкия и Търновския затвор, Каблешков е отведен в Габровския, където слага край на живота си само на 25 години...
Един от най-ценните образци на българската възрожденска архитектура е Ослекова къща, днес частен етнографски музей, строена по време на Кримската война за богатия абаджия Ненчо Ослеков – активен участник във въстанието и увиснал на бесилото в Пловдив на 27 юни 1876 г.
Непременно трябва да посетите и църквата „Успение Богородично",  съградена със средства от 460 дарители през 1817 г. на мястото на опожарения от кърджалиите по-стар храм.
Да се разкаже и види всичко в Копривщица е невъзможно, но има едно място, което непременно трябва да посетите - къщата на Димчо Дебелянов, един от най-нежните и талантливи лирици в българската поезия, загубил живота си на фронта през 1916 г.