Къща музей "Алеко Константинов"

Още приживе Алеко Константинов подарява родния си дом на Свищовската община. В него днес е подредена забележителна експозиция.
Големият български писател се появява на бял свят на 1 януари 1863 година. По това време градът

процъфтява, защото търгува, изнася най-вече зърнени храни, не само в турската империя, но и в Румъния, Австрия и Русия. Описват бащата на Алеко - заможен търговец, който владеел пет езика, като горд и деспотичен човек, а майка му - в противовес, като мечтателна и нежна жена - качества, които предава и на своя син.

Алеко има късмета да бъде обучаван първоначално от учители като Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а две години посещава и прочутото някога училище на Христаки Павлович. После продължава да учи в Априловската гимназия в Габрово, но обучението му е прекъснато от започналата Руско-турска война. Именно тя става причина император Александър Втори, при третото си идване в Свищов, да отседне в родния дом на бъдещия писател.

Днешната експозиция пази спомени за всичко това. Пак в тази къща по-късно се е помещавала и канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него били такива личности като Иван Вазов, Драган Цанков и Никола Живков, а самият Алеко работил като писар.

След войната Алеко учи в град Николаев, където се запознава с творбите на руските класици. Там отпечатва първите си стихотворения, започва да превежда от чужди езици, пише пиеси и композира, защото освен литературата, силно го влече и музиката. После продължава обучението си в Новорусийския университет в Одеса. През 1885 година се завръща в България, запознава се с Пенчо Славейков и доктор Кръстев, превежда от руски и френски, взема все по-дейно участие в политическия живот на страната. Той е страстен поклонник и на пътешествията: през 1889 година посещава Световното изложение в Париж, през 1891 - това в Прага, а две години по-късно пътува и до Чикаго. На бял свят се появяват „До Чикаго и назад" и неповторимият „Бай Ганьо". Този забележителен творец и гражданин става популярен и любим на мнозинството българи още приживе. Неговите фейлетони, написани дръзко и иронично, заклеймяват цялата пошлост и вълчи нрави, които са се възцарили в България през тази епоха. Той е знаел какво го заплашва и затова споделя в писмо до Славейков: "Преди офицерчетата ме диреха да ме тупат, сега други ме следят да ме притупат." Но продължава без страх да бичува недъзите на обществото. На 11 май 1897 година, на пътя край село Радилово, Пазарджишко, куршум, изстрелян от засада и предназначен за съпартиеца му Михаил Такев, пронизва сърцето на Алеко и то спира завинаги. Остават неосъществени плановете на писателя: за околосветско пътешествие пеш заедно с един французин; за друго, пак около света, с Лидия Шишманова, за които се чудил откъде да намери пари. За съжаление и едно съвсем реално пътуване до Италия, което му предлагал редакторът на списание „Мисъл" доктор Кръстев.

От архива на писателя не е останало кой знае колко: 19 книги, няколко вестника и списания, двайсетина снимки, грамофон без фуния, фотографски триножник, мастилница и пирографирана кутия за бръснарски принадлежности. И още: 3 снимки, правени от Алеко, разрешителното му за упражняване на адвокатска практика, три ръкописни тефтерчета с по няколко страници и квитанции. Но остава безсмъртното му творчество, както и славата му на родоначалник на организираното туристическо движение в България. Както е знайно, на 27 август 1895 година той извежда 300 души на витошкия първенец Черни връх. Остават накрая и редовете за българската природа, написани с патос, вдъхновение и обич. 

Тази къща в Свищов е не просто музей, а храм, в който трябва да се влиза с преклонение пред делото и живота на този велик патриот и писател