Къща - музей "Сливенски бит"

Къща музей „Сливенски Бит XIX-XX век”

В края на 18-ти и началото на 19-ти век гр. Сливен е бил развит търговско-икономически център. Прочут текстилен и пазарен район, в града ни е имало много абаджийски и кебеджийски работилници. Текстилният занаят е бил препитание за много Сливенци. Производството на стотици метри годишно дебел вълнен плат /аба/ е намирал широко потребление особено за турската армия. Такива майстори текстилци са били едни от най-уважаваните и най-богатите хора, хора с авторитет и място в обществото. Такъв е бил и известния Сливенски търговец и абаджия дядо Бою от рода Паткоолу. Занимавайки се с лозаро-винарство, розоварство, търговия с текстил и животни, този Сливенски търговец постепенно с много труд и с помощта на цялото му семейство се сдобива със солидно богатство, с което си позволява да си наеме тревненски майстори – дърворезбари и да си построи прекрасен дом, който за наше голямо щастие е така известната „къща музей Сливенски Бит XIX-XX век“. За човек, който пристига отвън в оживения индустриален Сливен с неговите фабрики , заводи и нови жилища, е трудно да си представи, че зад високите зидове се крият все още прелестни стари къщи, потънали в буйната зеленина на обширните калдъръмени дворове. Под техните потъмнели стрехи, зад кованите порти, е останал да живее стария Сливен с неповторимата си възрожденска архитектура с богатата Сливенска покъщнина.

Построена през 1813  г. къща музей "Сливенски Бит XIX-XX век" е типичната с този Сливенски стил – отворена, чардаклия, еднокатна къща със симетрично разположени кьошкове/тераси/, дълбоко вкопаната си маза под цялата къща, дърворезбованите тавани, еднораменната стълба и сайванта в двора, под който е подреден селскостопанския инвентар. Тук всичко е запазило красотата, романтиката и уюта на българската къща. Стила и битовата подредба, тишината, зеленината и простора предават неповторимо настроение на този жив и колоритен паметник на градския бит и на строителния гений на нашия народ, в който удобствата и красотата са съчетани със забележително умение и красноречиво говорят за таланта на нейните създатели, които с голямо майсторство са приложили техния усет към красивото и практичното.

От 1963 г. тук е открита експозиция – интериор на занаятчийската къща от XIX в. От няколко години къщата е с подновена експозиция , с която представяме ценни предмети на бита и домашния поминък с акцент върху винарството, текстилното производство, календарната, трудовата и семейна обредност, облеклото, постелъчните и декоративни тъкани.

Къщата се състои от 4 стаи. В първата показваме зимната, пролетната и лятна обредност, като акцента е върху празничната носия, трапезата с храната и хляба, както и песните или наричанията, които са се пеели или изговаряли на самия празник. Всичко това очарова с оригинална наредба. Във втората стая показваме типичната кухня с огнището, долапите, софрата и съдовете, както и традиционната сливенска празнична носия. В третата стая - водник, огнището е горяло през целия ден и е топлило вода. В четвъртата стая, най-голямата и най-хубавата, т.нар. гостна стая, с красиво изографисаната с флорални мотиви, описваща и Босфора „алафранга“, показваме обичая „сватба“ с всички необходими за повода атрибути към нея, както и носии от Котел, Нова Загора, Твърдица, Сливенските села, и накитите към тях. Кулминацията тук е вътрешната баня зад един от долапите. Малък комшулук свързва тази къща с още една, която също е част от къща музей "Сливенски Бит XIX-XX век", но в нея показваме градската мода и подредба. След отварянето на Европейските пазари, търговците, които излизат да продават стоката си, се връщат от вън с нещо купено от техните пазари. Така постепенно и в България навлиза Европейската мода със журналите, платовете, мебелите и съдовете. Така правим съпоставка между три епохи, и именно това прави нашия Етнографски комплекс къща музей "Сливенски Бит XIX-XX век" уникален.

Историята е творяла с ярко въображение в тези периоди и ние с голямо желание и трудолюбие показваме развитието на нашето трудно, изстрадано и величаво национално Възраждане.