Късноантична сграда „Ирини“ от Филипопол

Късноантична сграда „Ирини“ е разкрита при спасителни археологически проучвания в периода 1983 – 1984 г. Разположена е в непосредствена близост до Епископската базилика. Сградата, заедно с части от античната улична мрежа, е запазена и може да бъде видяна на място в съвременния пешеходен подлез „Археологически“.

Късноантичната жилищна сграда се състои от представителна и домакинска част. Представителната ѝ част – двор, обграден от колони, и няколко помещения с подови мозайки, се датира от ІV – V век.

Многоцветните мозайки, заемащи 160 кв.м, са наситени с растителни и фигурални изображения. Поредица от поздравителни надписи по мозайката насочват посетителя от входното помещение, през портика, към триклиния (залата за пиршества) и таблиния (приемно помещение). Залата за пиршества е настлана с богато орнаментирана подова мозайка, чийто акцент е изображението на женски образ с надпис EIPHNH.

Мястото и ролята на собственика на сграда „Ирини“ в живота на града по това време е видно и от наличието на улица (cardo), допълнително прокарана по време на изграждането на Епископската базилика, за да осигури пряка връзка между двете сгради. Възприето е мнението, че късноантичната сграда „Ирини“ е функционирала като резиденция на епископа на Филипопол.

От 2018 г. Късноантична сграда „Ирини“ е вписана в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО като част от сериен обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“, който включва още Епископската базилика на Филипопол и Малка базилика от Филипопол – също част от „100 национални туристически обекта“.