Манарстир ”7-те престола”

Няма точни данни кога е построен манастирът „Седемте престола", известен още под името Осеновлашки манастир „Света Богородица", разположен на брега на река Габровница в Ржана планина, дял от Западна Стара планина. 

Предполага се, че това е станало по време на управлението на Петър Делян, чийто брат, княз Георги, го основал, приел монашество и станал негов пръв игумен. Както е известно, през 1737 година султан Махмуд Първи /наричан заради делата си „Безбожния"/, се разпоредил да бъдат разрушени много храмове, сред които и „Седемте престола". Светата обител била възстановена през 1769 година, а през 1848-ма тук отваря врати и килийното училище на йеромонах Христофор. В манастира се е укривал Софроний Врачански, в чийто диоцез попадал манастирът тогава.
Въпреки честите погроми, той не престанал да съществува през вековете на робството. Раждали се и много легенди. Една от най- жизнените е за прочутия Вълчан войвода от близкото село Осеновлаг, сдобил се с огромно имане, заровено някъде наблизо. Никой не знае къде, защото и войводата, и неговите сподвижници били избити от турците. Запалени иманяри напразно го търсят и до днес.
Като оставим настрана преданията за основаването му от седем боляри /или братя/, името си манастирът вероятно е получил от уникалната и за нашата страна, и за Европа църква, строена през 1815. Тя е съставена от седем олтара /престола/, като всеки от тях, посветен на български светец, представлява отделен параклис със собствен иконостас и стенописи. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени.
Иконите и дърворезбите от XVII-XVIII в. са дело на местни майстори като поп Никола от Тетевен, даскал Урош и Стою от Троян. Двете големи икони от XIX век „Света Богородица Пътеводителка" и „Христос Вседържител" вероятно са дело на зографите Витановци от Трявна. Смята се, че храмовата чудотворна икона „Рождество Богородично" е донесена чак от Света гора от първия игумен на манастира. Когато се озовете тук, не пропускайте да видите освен тях и най-интересното резбарско произведение, полюлея наречен „Хоро", съставен от петнайсет части.
Манастирът има и собствена библиотека със стари православни книги, една от които е подарена от руската императрица Екатерина.
През 1877 година местни майстори вдигат четириетажна сграда, в горните два на която са монашеските килии. Върху нейната фасада били изписани религиозни и битови сцени. Втората сграда, над входа на „Седемте престола" има малък, но живописен двор, където сред старите дървета може да се види и рядко срещаната в България секвоя. Привличат вниманието дървеното и металното клепало, които напомнят, че през юли 1899 година, под въздействието на известната обител, Иван Вазов пише своята прочута балада „Клепалото бие".
Пак в двора вниманието ви ще привлече гробът на един голям писател с незавидна съдба, публикувал произведенията си под псевдонима Змей Горянин. Истинското му име е Светозар Димитров, който имал нещастието две години преди Девети септември 1944 година да изпълнява длъжността цензор по печата. Макар че не навредил никому на този пост, през 1945 година така нареченият Народен съд го осъжда на година затвор, но по- лошото е, че книгите на този детски писател били забранени и иззети. Когато отново се озовал на свобода, му предложили да се разкае публично, за да бъде реабилитиран, но той категорично отказал. Затова и днес не са много онези, които познават неговото творчество.