Манастир "Света Марина"

Манастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, които са от периода на Второто българско царство /1187-1396/. След падането на българското царство под турско владичество, от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на св. Марина останало трайно в съзнанието на народа. Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска /ІІІ в./, но приела християнството от един старец – християнин. Древната християнска църква била подложена на най-тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан /284 – 305/. Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна. От преданията народни се знае, че южно – близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”. Вторият манастир бива възстановен по-късно /1828 – 1859/. През първата половина на ХІХ век, недалеч от азрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамен “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та. Преданието гласи, че в един горещ, безоблачен, юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си.Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало. Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? 

Отговорил стар свещеник, че е слушал от старите свещеници и старци, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” /извор със светена лековита вода/. Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, под клетва /поръчение/, като идват там болни, да има място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя. Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа. “Векове от слава, затънали в мрак” /Иван Вазов/. “Няма нищо, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве” /Лука 8:17/. Вярата е представа за неща, за които се надяваме и които не виждаме. Изцеленията стават според нея. Чудеса стават и днес. Тържеството на Църквата, нейната велика историческа победа, извоювана с безценната кръв на хилядите мъченици на вярата, всякога буди благоговение не само у християнина, но и всеки, който прелиства историята на Църквата и зачита историческата правда. Вратите на манастира “Св. Марина” са широко отворени целодневно за поклонници.