Мемориал „Военно гробище-1916 г."

Мемориал „Военно гробище-1916 г.”, с. Шуменци е най-голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната.

През 1913 година Южна Добруджа се озовава в пределите на кралска Румъния. За две години, с помощта на френски и белгийски военни специалисти, се изгражда внушителна крепост с 15 форта, землени укрепления и вълчи ями. Отбранявал я гарнизон от 39 000 души със 150 оръдия и десетки картечни гнезда. Считали я за непревземаема, а командващият генерал Аслан я наричал „Моят малък Вердюн". Но на 5 и 6 септември 1916 година със стремителна атака българската войска, под командването на генерал Киселов, я превзела само за 33 часа. В битката за Тутракан са загинали над 10 000 души, българи, румънци и немци. Пленени са 28 000 румънски войници.

Мемориалът е създаден непосредствено след битката, победители и победени са погребани в братски могили и индивидуални гробове. През 1922 година се изгражда и паметник-обелиск, на който и днес могат да се прочетат, изписани на български, румънски, немски и турски език, следните слова: „Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество.” Ежегодно в първата неделя на месец септември се организира Национален събор-възпоменание, в памет на загиналите за Тутракан и Добруджа.

През 2018 г. Министерството на културата обяви Мемориал „Военното гробище -1916 г.“ край с. Шуменци за историческа недвижима културна ценност от национално значение.