Музей на мозайките

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Изграден е върху част от античните основи на сградата с мозайки2, строена в края на III – началото на IV век (времето на Константин I

Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250–251 г. Сградата заема площта на цял квартал с дължина 37,15 м и ширина 37,75 м . Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор, настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата , заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада , са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Мозайките са изработени от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. На тях могат да се видят персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

МОЗАЙКА „ГОРГОНА МЕДУЗА“

Мозайката е покривала пода на дневната стая – трапезария (8,00 x 8,00 м). Тя представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

МОЗАЙКА „САТИР (ЗЕВС) И АНТИОПА“

Тя е покривала пода на спалнята на сградата ( 4,40 х 5,60 м). Илюстрира една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс, който прелъстил нимфата Антиопа, преобразен на млад сатир. Това е една от малкото и най-хубавата антична мозайка с този сюжет и единствената с (гръцки) надпис – ΣΑΤΥΡΟΣ / ΑΝΤΙΟΠΗ.

МОЗАЙКА „ОТВЛИЧАНЕТО НА ГАНИМЕД“

Това е едно от централните пана на приемната зала, което представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед - най-красивият между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради красота му Зевс пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

МОЗАЙКА „СЕЗОНИ“

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая. (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена.
Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха.

ПАНОНСКИ ВОЛУТИ“

Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята3. При изработването на мозайката са използвани по едри камъчета от мрамор и печена глина.