Музей на народните худ. занаяти и приложните изкуства

Началото на музейното дело в Троян е положено през 1924 г. от учителя краевед Власи Илиев Лингорски, автор и на първата история на града. Малката музейна сбирка в читалището, създадена по негова инициатива, е разположена между книгите в библиотеката. В продълговат шкаф със стъклени витрини са подредени еснафски кондики и чорбаджийски тефтери, тапии и рабоши, оръжие, стари монети и случайно открити археологически находки от римските станции по Траяновия път и крепостите на Троянския балкан. По-късно уредник на музейната сбирка става известният троянски общественик Андрей Шипковенски, който прави и първото записване на експонатите в инвентарна книга.

През 1939 г. читалищното настоятелство възлага на учителя по рисуване в троянската гимназия Петър Дочев Хаджиев стопанисването на сбирката. С помощта на ученици от горните класове той събира накити, керамични, медни и дървени съдове, троянски носии. Поради липса на място събраното е подредено на читалищния таван.

По същото време в гимназията “Васил Левски” е направена малка сбирка, в която са показани материали, свързани с живота и делото на Апостола на свободата. През 1944 г. сбирка е открита и в Троянския манастир, където е показано и скривалището на Васил Левски.

През 1933 г. Троянската популярна банка урежда в Мюнхен изложба на български занаятчийски произведения. В хрониката си от 15.12.1933 г. в-к "Хемус" (излизал в Троян) отбелязва: "...Произведенията на троянските занаятчии са направили много силно впечатление на немците. Поискано от управата на банката да устрои такава изложба в Хамбург и Виена. Идущата пролет ще има изложба в Милано."
През същата 1933 г. Троянската Популярна банка урежда в града Постоянна занаятчийска изложба, аранжирана от известния български художник Александър Жендов. Именно тази изложба е предшественик на днешния Музей на народните художествени занаяти, уредена по най-модерен за времето си начин. Издаден е и Каталог на троянските занаяти на високо художествено равнище, който днес можем да окачествим като първото рекламно издание на Музея.
В края на 50-те години градската музейна сбирка съдържа солиден фонд от материали, преобладаващата част от които са дело на троянските майстори на народните художествени занаяти. Подредбата им в залите на старото читалище е съобразена с етнографските особености на балканджийското жилище.
През месец март 1962 г. в Троян, под патронажа на Института по изкуствознание, е организирана окръжна теоретична конференция за състоянието и перспективите на народните художествени занаяти в Ловешки окръг, придружена от изложба. На тази конференция се ражда и избистря идеята за създаването в Троян на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства.
През 1966 г., още преди уреждането на първата музейна експозиция в сегашната сграда и преди организирането на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти – София, е създадена творческата база на музея, известна под името Ателие на троянските майстори, по късно общинска фирма "Троянски майстори". То е обединение на майстори от различни занаяти, което осъществява на практика художествената програма на музея.
Ателието достигна значими икономически резултати чрез завоюваните пазари у нас и в чужбина на продукцията си (предимно копия и реплики на музейни оригинали).
На 3 октомври 1968 г. по случай 100-годишнината от обявяването на Троян за град академик Ангел Балевски – тогавашният председател на БАН, открива новата експозиция на музея на занаятите. През 2008 г. се навършват 40 години от това събитие.