Нац. музей „Христо Ботев“

Името на Калофер не се среща в античната и средновековна история на нашите земи. На това място имало гъсти, почти непроходими гори. Наблизо бил старият Звъниград, от който не останала и следа, защото за оказана съпротива турците го заличили от лицето на земята. Името си, според една легенда, градът получил от Калифер войвода, който с дружина от 40 юнаци всявал ужас у поробителя. Турците били безсилни да се справят с тях и тогава султанът разрешил те да се заселят в гората при условие, че престанат със своите нападения. Така че раждането на бунтовник в този град е повече от закономерно.

Много са знаците на почит към Христо Ботев в родния му град Калофер. Затова преди да посетите къщата-музей е хубаво да поемете нагоре от центъра по монументалното стълбище, което води до мемориалния комплекс, увенчан от гранитния паметник на този гений на България, изрекъл пророческите слова: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"

В центъра на града са реставрираната сграда на даскал Ботьовото училище и старата възрожденска църква „Света Богородица", в чийто двор паметна плоча отбелязва мястото, където е била скромната килия, дала подслон на даскал Ботьо при идването му за учител в градеца. И в която през 1848 г. се е родил самият Христо Ботев.

Във фондовете на музея се съхраняват над 4000 експоната, сред които чекръкът и шевната машина на Ботевата майка баба Иванка, запазени лични вещи на поета - джобен часовник и писалищните му принадлежности. В сутерена посетителите могат да видят пресата, на която е отпечатван вестник „Знаме", както и последният вестник на Ботев „Нова България".

Ще завършим разказа за къщата-музей на поета с редовете от книгата на Тончо Жечев „Българският Великден, или страстите български". Макар и посветени на Иларион Макариополски, те са знаменателни за неизбежната поява, патриотизъм и устрем на поколението на Ботев: „За акцията на Великден трябвало горещо и честно сърце, каквото имаше Васил Левски, и ботевско вдъхновение. Те са герои в разните етапи в българската история. Ботев и Левски идват на разораната от Бозвелията, Иларион, Славейков и плеяда други почва, при изкристализиралата ясно национална идея, която искаше само буйните им глави, горещата им кръв, за да стане чудото на въплътяването и осъществяването й. Иларион и неговите другари са все от поколението на Ботьо Петков, на бащите, тяхната житейска, историческа, политическа съдба е свързана тъкмо с бавния, труден, мъчителен период на изкристализирането на онази идея, за която синовете вече можеха да сложат главите си."

Наистина, няма случайни неща в нашата история. За Ботев най-точните думи принадлежат на литературоведа Боян Пенев, който написа: „Ботев е обединяващото начало на всичко светло и деятелно, що се таи в българския дух - негаснеща светлина, от която всеки пробуден в царството на тъмата и сълзите може да запали своята свещ."

Думи, към които не може да се добави нищо.