Национален ИАР "Велики Преслав"

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 година). Градът е възникнал през първата половина на IX век, по време на управлението на хан Омуртаг, като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. За столица я провъзгласява цар Симеон Велики (епохата на "Златния век"). Най-великите хора на перото са работили тук - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма. На територията на резервата и неговата околност са открити десетки недвижими паметници, а в експозицията на музея могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и средновизантийско изкуство. Сред тях са шедьоври като трапезни съдове, декоративни плочки, Преславското златно съкровище, керамични иконостаси и икони, сред които тази на Св. Теодор Стратилат - паметник със световно значение, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

Внушителното строителство, разгърнало се в новата столица по времето на цар Симеон, било насочено към изграждането на една надеждна отбранителна система. Но той имал още една цел: да оформи града като център, достоен да съперничи по великолепие и забележителни архитектурни постижения на самия Константинопол - град, който той добре познавал.

Дворцовият комплекс бил свързан с тронната палата чрез така наречената "топла връзка" - едно наистина оригинално решение. Строено било здраво, за векове. Доказателство са железните скоби, свързвали каменните блокове. Втората българска столица е разполагала с водоснабдителна и канализационна мрежа, открита е и баня с хитроумно изградено подово отопление.
Един от най-запазените археологически обекти от славното минало на Преслав е така наречената Кръгла или Златна църква. И ако желязото било разграбено, а дървото - изтляло през вековете, то за щастие оцелели немалко от изваяните каменни детайли, за да напомнят за някогашния богат преславски художествен стил.

Току под забележителната сграда на храма е скромният паметник на нейния откривател, учителя Йордан Господинов, пожелал да намери вечния си покой именно тук. Макар и без специално образование, той не се съгласява с мнението на руския учен проф. Успенски, че „преславските старини са напълно разграбени и обещават малко в научно отношение". И се оказва прав - открива Кръглата /Златна/ Симеонова църква, но не само нея, затова с основание го наричат „българският Шлиман". Заедно с близкия си приятел Карел Шкорпил той привлича именити граждани на Преслав и така се ражда археологическото дружество „Тича". През 1934 година по настояване на преславчани Йордан Господинов става кмет на града, но опитите му да осигури средства от държавния бюджет за издигането му като исторически и културен център пропадат, той демонстративно подава оставка и се пенсионира. Усилията му обаче не са напразни и направеното от него остава завинаги, днес съхранено най-вече в археологическия музей, чиито колекции представят по блестящ начин явлението „Златен век" и илюстрират мястото на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост, изкуство и художествените занаяти в европейския Югоизток през 9-10 век.