Национален исторически музей

Най-големият музей в България и един от най-големите на Балканите. Колекцията му съдържа огромен археологически и исторически архив и над 680 000 експоната. Повечето от тях са изложени в зали и в хронологичен ред представят различните цивилизации, обитавали българските земи от 6000 г. пр. н. Хр. до наши дни. Общата музейна площ надхвърля 10 000 кв. м. Изложени са около 22 000 експоната. Зала 1 е посветена на Праисторията -VII-II хил. пр. Хр. -времето на неолита, халколита и бронзовата епоха. Тук може да се види точно копие на най-старите пещерни скални рисунки от пещерата Магурата (III-II хил. пр. Хр.). Във Втора зала са едни от най-интересните експонати от т. нар. Тракийска епоха (края на VI пр. Хр. до VI в.)-златни и сребърни съкровища (Панагюрското, Летнишкото, Боровското и част от Рогозенското), керамика, каменна пластика и археологически находки. Третата зала е посветена на Българското средновековие - Първото и Второто българско царство. Над десет съкровища представят владетелския бит и живота на аристокрацията от това време. В Четвърта зала е показан периодът от падането на България под османско владичество през 1396 година до Освобождението през 1878 г. В зала "Възраждане" има отделени кътове за най-видните революционери. Последната, Пета зала показва най-новата българска история - от Освобождението до наши дни. През последните години музеят е натрупал огромни фондове. Обогатяването им става чрез археологични разкопки, експедиции, откупки, дарения и др. НИМ е сред най-големите хранилища на културни ценности не само в Европа, но и в света. Неделима част от музея са и временните изложби, както и етнографските, помещаващи се на третия етаж на сградата. НИМ е създаден през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в центъра на София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом №1 на правителствената резиденция. Намира се на ул. „Витошко лале" №16 в квартал Бояна.