Национален музей "Параход Радецки"

Националния музей „Параход Радецки” събира, обработва и популяризира исторически сведения и документи, свързани с формирането на Ботевата чета, десанта й на Козлодуйския бряг, героичния подвиг, признателността на българския народ към безсмъртното дело и възстановяването на легендарния параход „Радецки”. 

Както е известно, на 16 май 1876 година Христо Ботев и част от неговите четници се качват на парахода в Гюргево. От още няколко пристанища, за да не привличат вниманието на румънските власти, към тях се присъединяват и останалите бунтовници. На 17 май /29-и по нов стил/ те завладяват кораба. На неговия борд Ботев пише прочутото трогателно писмо до жена си Венета и още едно, на френски език, до капитан Енглендер, в което обяснява своята постъпка и поставя исканията си. Капитанът не само се съгласява да пристане при село Козлодуй, но и пожелава успех в благородната мисия на българските четници. Именно той в спомените си описва тържествената трогателна гледка на падналите на колене въстаници, целуващи родната земя. През 1906 година се родила идеята „Радецки" да бъде откупен от Виена и докаран в България, но когато Народното събрание се събрало да гласува това решение, по предложение на Димитър Петков, министър-председателят пада убит на бул. "Цар Освободител" и идеята е забравена. Параходът се използвал до 1918 година, след което през 1924 бил бракуван и унищожен. През 1964 година журналистката Лиляна Лозанова от вестник "Септемврийче", открива текуща сметка със. сумата 2,50 лева и подема кампания за неговото възстановяване в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев. И се случва нещо, което днес звучи като фантастика: създава се национален щаб от корабостроители, инженери и архитекти, а 1 200 000 деца от цяла България предават 523 000 лева, събрани от билки и участие в трудови бригади. Корабостроителницата „Обуда" в Будапеща възстановява „Радецки" в автентичния му вид и на 30 май 1966 година при небивал ентусиазъм той е посрещнат на Козлодуйския бряг. По-късно човешката небрежност едва не го погубва, защото след обилен снеговалеж той потъва в лимана на Русе. С много труд и средства е изваден и отново обзаведен. През 1988 година се взема решение парната машина, за която няма резервни части, да бъде заменена с дизелови двигатели и корабът отново излиза в ремонт до октомври 1993 година. Днес той е в специално изграденото за него място край Козлодуй. „Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една единствена дума - борба."

Кораб „Радецки” осъществява едночасови пътувания в района на Козлодуйското пристанище с групи при максимален брой пътници до 100 души. Пътуванията се осъществяват по график, който е публикуван на страницата на НИМ - София. Заявки могат да бъдат направени на посочените телефони. 

Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния Музей „Параход Радецки” е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем до 50 души -  150,00 лв., над - 50 души - двоен размер. За заявка се попълва формуляр, който е качен на страницата на НИМ - София.