Национален парк-музей „Самуилова крепост“

Самуиловата крепост се намира на десния бряг на река Струмешница, в полите на Беласица. На това място през 1014 г. се е разиграла една от най-големите трагедии в историята на българската държава.

При битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач.

Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14,000 обезоръжени и беззащитни пленници. Което е по-скоро повод за срам, нежели за гордост за Василий Втори, който напълно заслужава „титлата" не Българо- ,а Човекоубиец.

Трагичните събития от злощастното лято на 1014 година оставят дълбоки следи не само в паметта на населението от този район, но и в легендите и названията на местности като Очевад, Чукалица, Смърдешница и други.

Находките от археологическите разкопки доказват, че възвишението, където се е намирала крепостта, е обитавано още през III-I век преди Христа от тракийското племе меди. Селището на хълма отбелязва най-голям разцвет през IX-X век, когато е било гъсто населено и вероятно е било опожарено при някой от многобройните походи на Василий Втори. За да затрудни набезите на византийците, цар Самуил изгражда отбранителна система, дълга 8 километра - от Беласица до Огражден, а на хълма вдига крепост, защитена оттри вала и два рова.

На 23 октомври 1982 година с голяма тържественост се открива национален парк-музей. Отдалеч се съзира бронзовият паметник на цар Самуил /дело на художника Борис Гондов/ - изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят - прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците - едновременно трагични и величави. До паметника е музейната експозиция, където могат да се видят находките, намерени при археологическите разкопки на крепостта: две мраморни плочи със старобългарски надписи, накити, оръдия на труда, стрели, керамика...