НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ

На 20 км северно от гр. Велико Търново и на 3,5 км южно от с. Никюп, Великотърновско се намира Никополис ад Иструм - най-добре проученият и запазен римски град не само в България, но и в границите на европейските провинции на Римската империя. Никополис ад Иструм притежава характеристиките на градоустройството и е построен според изискванията на античната архитектура, но се откриват и белези, характерни за тракийската култура, която го прави уникален по  значение.

Археологическият резерват представя забележителните напластявания на историческа памет за античността в Европа – от епохата на Римската имперска цивилизация в началото на II век до края на Късната античност (VI-нач. на VII в.), през романизацията на гръцкия свят и готското присъствие на Балканите до ранно-византийската градска култура.

В Никополис ад Иструм се провеждат археологически разкопки повече от 110 години. За първи път тук работи през 1900 г. френският епиграф Жорж Сьор, представител на Френската школа в Атина, по лична покана и с финансовата подкрепа на княз Фердинанд. През 1906 г. проучвания прави чешкият учен Вацлав Добруски. Разкопки и архитектурни реконструкции на плановете по разкрити основи се правят от множество български учени през 20-те и 30-те години на миналия век, през 1946-47 и 1966-2018.

В периода на своя разцвет Никополис ад Иструм е най-значителният градски център във вътрешността на провинция Долна Мизия. Не случайно градът е сравняван с двата емблематични за римската култура града в Европа – Помпей и Херкулан.

“Градът на победата” е основан около 106-110 г. от император Траян в чест на победите му над даките. Обликът му е оформен през II век от гръцки майстори, преселници от Никея,  Никомедия и други източно-римски градове. Строежите в Никополис ад Иструм са съвременни на днес знаменитите руини в Ефес, Смирна, Лептис Магна и Баалбек.

В началните години на съществуването на Никополис територията на града принадлежи към провинция Тракия, а от края на II в., при управлението на  Септимий Север (193-211) градът става икономически и културен център на провинция Долна Мизия. Тогава вече са изградени форумът (централният градски площад), украсен с колонади и статуи, най-важните обществени сгради – булевтерион (градски съвет), одеон (малък музикален театър), гражданска базилика, храмове, бани и други публични и частни сгради.

Градът е укрепен с крепостни стени, съоръжени с порти и кули, улиците са павирани с каменни плочи, прокарани са сложна водопроводна и канализационна системи.

Никополис сече собствени монети – върху някои от тях са изобразени уникални по оформление и архитектурен облик сгради, съществували в града.

През 347 г. византийският император Констанций II позволява на християнизираната общност на готите, водени от епископ Вулфила, да се заселят в района около Никополис. Именно тук Вулфила превежда Библията на готски език и Никополис ад Иструм се оказва най-вероятното рождено място на първия книжовен паметник на немската литература.

Археологическата информация за некрополите – „Градът на мъртвите” в Никополис ад Иструм е натрупвана повече от два века. Някои от надгробните паметници и гробните съоръжения намират паралели в Северна Африка и не са типични за европейските римски провинции. Днес те очертават подхода към римския град, привличат и интригуват туристите още преди влизането на форума и ги потапят в атмосферата на древността.