От историята е известно, че през 1876 година Ботевата чета е разбита на връх Вола. 12 души четници, предвождани от Георги Апостолов, се отправят за село Лютиброд, но в местността „Рашов дол” при Ритлите край Искър попадат на засада и са избити до един. Предводителят на башибозуците, Саадатин ефенди, наредил главите им да бъдат отсечени, набучени на колове и отнесени в Орхание /днешният Ботевград/. Пътят на зловещото шествие минавал през Скравена. Всички жители били изкарани навън, за да видят отрязаните глави на четниците като предупреждение какво ги очаква, ако не се подчиняват на поробителя. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски предложили откуп и се обърнали с молба към каймакамина да им ги остави, под предлог „ да не се изплашат от тях булите в касабата". Турчинът погледнал грозната картина, спомнил си заповедта от Високата порта да не се вдига много шум заради шетащите в империята журналисти от Европа и се съгласил главите на жертвите да останат в Скравена. Едно от заптиетата, Яшар Чолака, решил да вземе две от тях в своето село Угурци, сегашното Гурково. Жените от Скравена измили и увили в домашно платно десетте от главите на въстаниците и в двора на селската черквица те били опети и погребани от поп Димитър и неговия син Георги. На 3 юни 1930 година, по предложение на поп Георги Попдимитров, те били преместени в специална витрина на църквата. През 1982 година били положени на сегашното място. Именно тази костница става причина Орхание да се преименува в Ботевград.
Но ако паметникът-костница е създаден, за да припомня трагичен момент от миналото, не така стоят нещата с манастирите „Свето Преображение" и „Свети Николай" на няколко километра от Скравена. Съдбата на втория е тясно свързана с историята на старо селище, носило името Грамаде. Според легендата на свещеник Филип Иванов от Челопеч насън се явил самият свети Николай, който му казал, че вижда манастир, "кацнал като голяма бяла птица на хълма", разрушен от турците, и му възложил да го открие.Той се заел с разкопки и скоро попаднал на здрав зид от камък и хоросан, а после открил и останки от килия с шест скелета. Върху тези основи бил издигнат нов храм. Помогнали мнозина, но главната заслуга била на монахиня Людмила, която дошла тук след съновидение. Тя дълго събирала помощи, преодоляла всички пречки и успяла да завърши строежа. Намерила вечния си покой под многовековния дъб в двора.
Манастирът „Свето Преображение” е доста отдалечен и до него може да стигне само пеш. Манастирът не е действащ, но има интересна история. Смята се, че е основан по времето на Иван Асен втори. Бил школа, в която се обучавали духовни лица, разпределяни да служат след това в други църкви и манастири. Разрушен и възстановен около 1632 г, когато е изографисан вероятно от Пимен Зографски. По-късно отново е разрушен. През 1915 г. проф. Петър Мутафчиев при обиколка на манастирите в Северна България открива останки от църквата, сградата на която е възстановена през 1930 г.
Работно време:
Зимен период: от м. декември до м. февруари:
Понеделник – петък: 09:00 – 12:00 ч. и 14:00 – 18:00 ч.
Летен период: от м. март до м. ноември:
Понеделник – петък: : 09:00 – 12:00 ч. и14:00 – 18:00 ч.
Събота и неделя: 10:00 – 18:00 ч.
Входни такси:
Редовен 2 лв.
Намален 1 лв.
Инфорамационният център за обслужване на Паметника Костница с. Скравена се намира в читалищната сграда!
Желаещи за посещение могат да се обадят на телефон; 071372044-читалище, 0890576512 - Цанка Йорданова
Добави коментар