Пещера Бисерна

 „Бисерна“, позната още като „Зандана" е най-дългата и най-красива пещера в ПП „Шуменско плато”.  

Първите съобщения за нея прави френският географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж през 1928 г. Най-задълбочените проучвания са извършени през 1968 г. от шуменски и софийски спелеолози. В резултат на няколко експедиции са изследвани и картирани 2 200 метра от пещерата. През 2003 г. спелеолози от пещерен клуб при ТД „Мадарски конник” - Шумен откриват нови галерии, при което дължината на пещерата нараства дo 2 716 м, като е установено, че тя не излиза никъде на повърхността.

„Бисерна“ заема 23-то място по дължина сред българските пещери. Шуменски спелеолози са отбелязали множество разклонения, които не са картирани заради трудния достъп. На места проучвателите са задържали дъха си, за да могат да се промушат през теснините.

Тъй като карстът предопределя специфичните особености на природната среда в района, учените определят пещерата като типична карстова геосистема. Тя все още е интересна за научните среди, тъй като е „млада“  - само на 3,5 милиона години. Има данни, че преди милиони години Шуменското плато е било дъно на море - това е причината днес то да е богато на скални кухини, ниши и пещери. Техният брой е над шестдесет.

          Пещера „Бисерна“ се намира в местността Кьошковете, на километър западно от град Шумен и на 404 м н. в. Тя е наклонена, възходяща, разклонена, двуетажна и водна, с постоянно изтичаща от нея вода. Развита е в два етажа (горна и долна галерии). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8 литра в секунда.  Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка.

„Бисерна” е единствената пещера в ПП „Шуменско плато”, облагородена за посещение от туристи. Има два входа – естествен и изкуствен. Достъпът до естествения е ограничен с цел да бъдат опазени микроклиматът, фауната и пещерните образувания. От там извира река, която се влива като десен приток на р. Поройна. В края на XIX в. водата се е ползвала от шуменци. За това свидетелства надпис, издълбан в камък, който се намира на около 30 метра от входа.

По европейски проект Дирекцията на ПП „Шуменско плато” изгради буферно помещение за посетителите, които влизат в уникалния обект през изкуствено прокопан вход .

Конфигурацията на пещера „Бисерна“ следва югозапад-североизточна посока на развитие, а проучвателите са дали имена на нейни образувания: Източна галерия, Главна галерия, Водна галерия, Голяма зала, Красива зала, Синтрова зала, Суха и Водна галерии. Пещерата е богата на различни по големина и цвят сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови кори, тигрова украса и др. Някои причудливи форми са наречени „Замъка“, „Пчелния кошер“ , „Кактусите“, „Трона“, „Парахода“ и др.

За разлика от други пещери в България, „Бисерна“ е сравнително хоризонтално разположена, като денивелацията от естествения вход до крайната Кална галерия е галерия е + 19,5 м. Голямата зала, както и Красивата зала, която не е достъпна за туристи заради изключително малките размери на галерията до нея, се намират на 20-25 метра под повърхността. Посетителите трябва да знаят, че над главите им има от 25 до 40 метра варовикови скали. 

Измервания на микроклимата в пещерата са направени още при първите експедиции. Температурата е 10-11 градуса, а влажността е 96-98%. Разликата в температурите през зимата и лятото е около 1,5 градуса. Регулярни микроклиматични измервания в пещера „Бисерна” се извършват от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН от 2010 г. Измерват се температура на въздуха, температура на водата, температура на скалата, температура на пещерните наноси, относителна влажност на въздуха.

Дългогодишните изследвания на пещерата са представени на редица научни форуми у нас и в чужбина. С реализацията на проекта „Устройство и управление на ПП „Шуменско плато” пещера „Бисерна” става първата пещерна научна станция в България. Това дава възможност да се извършва комплексен мониторинг.

Малко повече за прилепите

          Пещерата се обитава от 14 вида прилепи, които формират най-големите прилепни колонии в североизточна България.

 Преброяването на прилепите през последните години показва между 1000 и 1200 екземпляра, но има и данни за достигнат брой между 2400 и 2500. В пещерата живеят и 12 вида безгръбначни - многоножки, червеи, бръмбари и вид псевдоскорпион, открит и описан от Антоанета Хубанчева. Според последните проучвания в „Бисерна“ зимуват прилепни видове, които са от изключително значение за биоразнообразието в региона и са индикатор за качеството на горите. В този смисъл пещерата е не само туристически, но и научно и екологично значим обект.

Специфичен режим на посещение

Пещера „Бисерна” разкрива своята красота пред посетители по два пъти в годината – пролет и есен. Работното време с туристи е съобразено с жизнения цикъл на прилепите, чийто дом е пещерата. Зимната пауза е свързана с изпадането в хибернация на летящите бозайници и с тяхната уязвимост в този период, а лятната е наложена заради процеса по размножаване и отглеждане на малките. Всички прилепи са защитени от Закона за биологичното разнообразие, а освен това статутът на пещерата като обект за научни цели не позволява целогодишно приемане на туристи. Този режим на посещение в пещерата – само през пролетта и есента, е пример за реален  природозащитен туризъм.

Достъпът до пещерата може да се осъществи по два маршрута. Първият е специализираната туристическа пътека „Карст под защита - дар за поколенията”. Той започва от чешмата до комплекс „Кьошковете” и е със жълта маркировка. Неговата дължина е около 1 километър.

Вторият маршрут е удобен за моторизираните туристи. При него с автомобил се минава по маршрута: Пивоварен завод - Стария град - отбивка за пещера „Бисерна” и стига до паркинг, обособен в гората. Там колите се оставят и следва 15-минутен пешеходен преход до входа на пещерата.