Пещера "Дяволско гърло"

В края на Триградското ждрело от долната страна на пътя е изкуствено прокопан вход за пещерата Дяволското гърло. По сто и петдесет метров тунел се стига до впечатляващата с размерите си зала на пещерата. В началото само лекият хлад подсказва, че човек навлиза под земята и над него лежи 200-метров мраморен пласт. После се долавя глухо бучене, което се превръща в тътен, и скоро се озоваваме в Голямата зала. Отначало е трудно да се възприемат очертанията и размерите й. Полека-лека изплуват подробностите - синкавотъмните блясъци на укротената река и ефирна мъгла, която създава илюзия за движение и живот, сякаш Дяволът „диша". От залата, по виеща се стръмна циментова стълба, се стига до естествения вход на пещерата. От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни.

Водите на Триградска река образуват в нея 18 водопада, най-високият от които се спуска в бучащата зала на пещерата от 42 м височина. Той е най-висок на Балканския полуостров. Огромната Бучаща зала (с три водопада), в която се излива кипящата река, е висока над 35 м и широка над 100 м. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. На почти 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония от пещерен дългокрил прилеп.