Пещера – пещера „Снежанка“ (Дължина: 145 м)

С право е наричана една от най-красивите пещери. Снежнобелият цвят на дребнозърнестите мрамори, които е прорязала Новомахленска река преди повече от 3,5 милиона години, за да създаде това природно чудо, я прави неповторима. Оттам идва и името на пещерата, защото в така наречената Вълшебна зала, сред изящните синтрови образувания и езера, очарованото око с лекота различава фигурата на Снежанка, балдахина на нейното легло и други детайли от любимата приказка, сътворени сякаш от феерична снежнобяла материя.

В пещерата могат да се видят едни от най-красивите карстови форми в България. Безспорно подобряват настроението табелите с надписи като: "По-бавно", "Не се предавай", "Спри и си почини"...

Няколко са предположенията за името и на близкия град Пещера, но надделява становището, че причина за това наименование най-вероятно са пещерите Снежанка и Юбилейна. Находките, открити там, дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха те са били обитаеми и, че възникването на селище в Пещерската котловина, е станало някъде през втората половина на IV век преди Христа. Много свидетелства са останали от времето, когато са се смесвали трите етноса -траки, славяни и българи: не само мостове, останки от пътища и крепости, но и саркофази, култови предмети, оръдия на труда, накити и оръжия.

Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище.

Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специалисти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „Снежанка". Била благоустроена и отворена за туристически посещения през 1968 година.

По главната си ос пещерата е с дължина само 145 метра и заема едва 3150 кв. метра площ, но е изключително богата. Една от най-интересните зали носи интригуващото име "Зала на виметата", заради поразителната прилика между формите на сталактите и на виметата на кравите.

Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.

Може би най-интригуваща е "Залата на брадите", от чийто таван висят разположени в редове тъмнокафяви „бради", които не са нищо друго, а могъщите корени на вековните букови дървета, промъкнали се чак дотук през пукнатините на двуметровите мраморни скали.