Природонаучен музей

Въпреки известната строфа "Котел го огън не гори", градът няколко пъти е патил от огнената стихия поради гъстото си застрояване и къщите от дърво. Големият пожар през 1894 година почти го изтрива от лицето на земята. Огънят поглъща домове, черкви, ханове, дюкяни, училища, читалището. Изгарят архивите на общината, еснафите и църковното настоятелство, хората са попарени от мъка и мнозина го напускат. Оцеляват само отделни къщи като тази на Радил Кьорпеев, в която днес е уреден етнографският музей. Но Котел се съвзема и от това бедствие.

Според една легенда, жителите на село Новачка тръгнали да търсят по-сигурно място за живеене, далеч от турските нашественици. Конете им се загубили и след дълго търсене те ги открили в прекрасна местност, известна сега като Изворова поляна. Обилна била водата, тучни пасищата и те решили да се заселят тук завинаги. Така се родил Котел.

Природонаучният музей в града дава представа колко богат е растителният и животински свят в тази част на Балкана. Негов основоположник е учителят по естествена история Васил Георгиев, който в продължение на цели 60 години събира природни образци, вкаменелости, насекоми и риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951 година мечтата на този ентусиаст се сбъдва и комисия от БАН предлага неговите колекции да положат основите на музея. Всичко в него е интересно, но посетителите се задържат най-дълго пред лечебните растения в зала „Ботаника", удивителните вкаменени останки на организми в „Палеонтология", пред бръмбарите Носорог, Египетски свещен торник и Еленов рогач. Тук могат да се видят най-едрата пеперуда, която обитава България, наречена Голямо нощно пауново око, застрашените от изчезване смок мишкар и змиегущер, няколко вида костенурки, птици и бозайници.

Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутите котленски килими. Някогашното Галатенско училище, срещу което е изразителният паметник на Петър Берон, авторът на Рибния буквар, е съхранило прекрасни образци, създадени от сръчни женски ръце и с много вкус.