резерват „Сребърна“

Резерватът е на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка - „Виа Понтика". Има няколко легенди за произхода на името „Сребърна". Едната е за хан Сребрун, който загива тук в неравен бой с печенегите. Втората разказва за лодка, пълна със сребро, заровена някъде на брега. Но най-вероятно името идва от красотата на езерото при пълнолуние, когато водното огледало прилича на разтопено сребро.

През 1880 година тук няколко дни пребивавал Едуард Ходек, който описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците". Това е първата научна публикация за местността. Но езерото го постига и първата трагедия: Лео фон Калберматен и неговите хора избиват хиляди чапли, защото тогавашната мода изисквала дамските шапки да бъдат украсени с перата на тези птици. През 1890 година Сребърна посещава прочутият австрийски орнитолог Отомар Райзер, който описва своите наблюдения в книгата „Материали върху орнитофауната на Балканите". Известният български природозащитник Алекси Петров, озовал се тук през 1911, а после и през 1940 година, предлага ловът в и около езерото да бъде забранен. През 1948 година то е обявено за резерват, но година по-късно дига прекъсва връзката му с Дунава и започва неговата агония, прекратена едва след три десетилетия. През 1983 година Сребърна е обявена за паметник на световното културно и природно наследство под егидата на ЮНЕСКО.

Днес в природонаучния музей може да се види експозиция от препарирани обитатели на резервата. Нещо повече, поставената в самото блато видеокамера позволява пеликаните да бъдат наблюдавани от самия музей, а множество други птици могат да се видят и от наблюдателните площадки по екопътеката. Освен това тя дава възможност на любознателния посетител да се убеди колко голямо е и растителното богатство на Сребърна -139 вида висши растения, като част от тях са застрашени от изчезване извън територията на езерото. Основен растителен вид е тръстиката, растат и водни лилии, блатно кокиче, папур.

Животинският свят в резервата също е много разнообразен. Срещат се 47 вида бозайници, 27 вида влечуги и земноводни и над 21 вида риби, между които щука, каракуда, червеноперка. До 1949 година водите на езерото били чисти и прозрачни и гъмжали даже от огромни сомове. 
били плаващите тръстикови острови, достигащи големи размери и наричани от местното население "кочки". Те никога не били заливани от водата и пернатите ги предпочитали за построяване на своите гнезда.

Резерватът винаги е бил известен най-вече с птиците. Те са над 220 вида: прочутият къдроглав пеликан, корморани, чапли, лебеди, гъски, патици и много други. Сред редките и застрашени видове могат да се посочат блестящият ибис, лопатарката, малкия корморан, червената чапла, червеноглавата потапница, белобузата рибарка, черната каня, черният кълвач, мустакатият синигер и много други. Тук живеят и видри, ондатра, езерен рак, костенурка, воден плъх. В резервата не гнездят, но ловуват морският орел и орелът рибар. В буферната му зона се среща редкият червен ангъч, а през зимата се задържат или зимуват световно застрашените червеногуша и малка белочела гъска и около 30000 птици от много други видове.

Тук, разбира се, са забранени всякакви дейности, с изключение на посещенията за събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел, преминаването на хора, но само по маркираните пътеки, провеждане на поддържащи, регулиращи или възстановителни мерки.

Известният пътешественик и художник Феликс Каниц е първият, който насочва вниманието на европейската научна общественост към богатата и разнообразна флора и фауна на тази местност. Той изрича знаменателна фраза, която не бива да се забравя: „Сребърна е Елдорадо на водните птици".

Вижте обекта в списъка на световното културно наследство на Юнеско.